Пулсът на колоната

Пулсът на колоната
03-06-2018 12:31


Неизменният член на Обиколката на България Митко Шалев разказва за „СПРИНТ“ случките с хората от антуража, без които не може да протече колоездачното състезание


От списание „СПРИНТ“

Василен Димитров
снимки: Василен Димитров и Радослав Първанов

 

Успехът на шампиона не е само триумф на таланта, дългогодишния труд и на треньора. Заслугата е и на хората зад кадър. Има ги във всеки спорт. Във Формула 1 са механиците, сменящи мълниеносно гумите. В ските са ваксмайсторите, в стрелбата оръжейниците, а в биатлона са в комбинация. Конният спорт е немислим без ковачите на подкови. В плувните спортове няма да се случи и една тренировка без техниците и химиците. Ледената пързалка е обгрижвана от шофьора на ролбата.

Най-многочислен е „антуражът“ в големите колоездачни състезания. За Обиколката на България (основана през 1924 г. като четвъртата по давност в света) хората от помощния персонал са повече от половината в групата, достигаща понякога 300 души. Разхвърляни са по 50 автомобила в промеждутъка на над 30 града и 100 села за период от седмица. Хилядите истории, които пази колоната няма кой по-добре да разкаже от Митко Шалев.  Майсторът на спорта, велодеятел, заместник председател на „Софийския колоездачен клуб“ и международен съдия със стаж от над 30 обиколки разкрива най-любопитните за  „СПРИНТ“.




Фигаро тук, фигаро там

 

Буквално дни след приключването на Обиколката най-важният човек в нея се отцепва с година аванс пред групата. Задача му е да обходи страната, срещайки се кметовете. Уговоря с тях етапните градове. Маршрутът трябва да обхване максималните граници на България. А все по-малко са общините, предлагащи качествен път и средства за подобно мероприятие. Освен наградния фонд, кметовете подсигуряват текущите разходи и гарантират пътната мрежа.

„Посланикът“ на Обиколката, който трябва ги да убеди се казва колоездачен фигаро. Колкото опитен и печен да е в работата си, „дефект“ винаги става, както казват колоездачите. „Една година колоната трябваше да мине през селски мост в шуменска област. При обхода на фигарото всичко беше изрядно. Няколко месеца по-късно обаче мостът срути претоварен трактор. Ремонтът закъсня безнадеждно. Това обаче ние разбрахме часове преди колоната да пристигне. Отклоняхме маршрута към селски път, направо спечен пясък“, разказва 61-годишният Шалев. Колоездачите буквално се натресат един в друг като стадо овце.



Митко Шалев (вдясно) с дългогодишния съдия-пилот Петко Първанов на паветата пред Народното събрание.


„Вдигна се торло, облак от пепеляк. Момчетата с дни не можеха да си изперат екипите. На другия ден колоната потегли с най-мърлявия си вид в историята. Главният съдия, когото возех, руснак, ме предупреждаваше през няколко минути, че ако цялата тази галимация продължи още 500 м, спира Обиколката. Добре, че беше изправен, за да гледа колоната, и не виждаше километража“, смее се Шалев, който е на бивш  директор на Националната Агенция за развитие на човешките ресурси към Министерството на образованието и науката.

 

Рембранд на Обиколката


Още преди да потегли колоната по маршрута към всеки етапен град тръгва отговорникът по маркировката. В продължение на над 30 години това беше Блаже Колев – председател на „Софийски колоездачен клуб 1889”. Рембранда на родното колоездене, както шеговито го наричат приятелите, поема по тъмна доба, обикновено в 6 часа сутринта, и започва да отбелязва с бяла и жълта боя километрите и маркировката до финала с надуваемата синя арка.

 

Бай Блаже поставя между 30 и 40 пътни знака. По правилник те трябва да са 160. Впечатляващо е и количеството на използваната боя – минимум 75 литра.

 

25 от тях е жълта, останалата бяла. Колев и помагачите му харчат и 10-15 бутилки с ацетон, а за маркировката са необходими поне 4 четки и тебешир.

 

Мисията на Рембранда на колоезденето е една от най-трудните и отговорните в „желязната колона” – той работи по 11 часа дневно, а след това са му нужни още 2 часа за събирането на маркировката. Работата е твърде рискова. Той и верният му помощник, в повечето случаи Митко Шалев, са като участници в автомобилно родео. Най-тежко е към турската граница, където тировете летят с бясна скорост, а по Черноморието винаги е пълно с търсачи на адреналина зад волана.



Пистолет за съдията

През 2004 г. по време на европейското първенство за глухи пенсиониран военен вади пистолет на Шалев до хотел „Плиска“ на столичния булевард „Цариградско шосе”. Неутрализира го. На Обиколката през същата година, докато подрежда с Блаже маркировката за финала на жълтите павета пред Народното събрание, двамата влизат в спор с полицаи, които въпреки инструктажа, не ги допускат да си свършат работата. Шалев е арестуван. Но от колоната не знаят, че финалът е неясен. И като локация и като развръзка.

 

„Стоях в автомобила и пазех ат трафика ика Блаже, който нареждаше конусите, за да отпочне маркировката. „Какви колоездачи, какъв финал? Тук аз казвам има ли финал. Да се махате“, развика ни се полицай, за когото надписите и легитимацията по колата не бяха от значение. Обясненията му струпаха още трима от пазителите на реда. Пристига човекът с „балона“ -  надуваемата арка за финала, и се чуди къде да го сложи. Няма маркировка, има суматоха и белезници за човек с един зъб по-малко и основна задача да му е подсигурил достъп за финиша. Че и пари му плащат затова. Е, в ареста случих на човек. Оказа се, че един от полицаите е бивш състезател. Какво да се прави, колоездачите сме навсякъде“, смее се Шалев.

 

Челен сблъсък на финала


Безопасността на колоездачите и зрителите зависи от шефа по загражденията и неговия екип. Под ръководството му на 150 метра до финала се монтират предпазни огради, отделящи най-напористите запалянковци от състезателите.


„Варна е от важните етапни градове и организацията винаги е перфектна. Но точно там се случи един от големите куриози. Преди 15 г. финалът трябваше да се проведе площад. Секунди преди да пристигне водачът на групата полицаят пред колоната не видя маркировката и профуча в грешната посока, следван от „бегълците“. Отговорникът по огражденията отклони преследвачите в правилния път. Двете групи си налетяха челно“, разказва една от култовите истории Шалев.


От години багажът е поверен на Симеон Шмараев. Професионалистът от сферата на телекомуникациите, който е част от съдийския състав на почти всички лекоатлетически състезания у нас, сортира куфарите, саковете до хотелите, а кашоните с напитки и закуски от спонсорите в кухнята.

Елвис и песента на колелетата

Естествено подсигурен е отговорник по настаняването. Всеки отбор си има собствен микробус, автомобил и механик. Три неутрални коли подсигуряват състезателите при аварии и лошо време с гуми, велосипеди и чаркове.

Колкото и добър да е колоездачът, неговият тим жертвоготовен, той няма да успее без механика. Майсторът е вторият по важност след мениджъра и треньор. Той може за секунди да смени гума, да прецени ситуацията или направо да препоръча нов велосипед от покрива на сервизната кола. На най-голяма популярност се радва дългогодишният механик на националния отбор Георги Димитров, който е покойник. Беше страстен фен на Елвис Пресли. Притежаваше най-голямата колекция с плочи и сувенири на Краля на Рока. Често возеше главния съдия.


Всъщност много величия, треньори и бивши състезатели са зад волана, за да бъдат част от големия спектакъл. Шофьор на автомобила на главния съдия и комисар от Международния колоездачен съюз най-много пъти е бил друг Георги Димитров-Разтоката. Славеят на Обиколката, който има записи на народни песни в БНР, грабва микрофона за нощните етапи на Обиколката.  

 

В помощ на помощния екип

Честите падания, някои със скорост 100 км/час при спускането от Стара планина или Родопите или след спукана гума и скъсана верига правят неизбежно присъствието на лекаря. Няма как колоната да потегли и без  линейка, масажистите и допинг контрол. По протокол лекарите са трима. Обикновено са травматолози или хирурзи- от „Бърза помощ“ или „Пирогов”, където действието при спешни случаи е превърнато в рефлекс.  Лекарят на Обиколката следи и за преумората, обезводняването в жегата, и измръзването – имало е етапи на каране в снеговалеж посред късно лято.


„Дълги години един от спонсорите на родния Тур беше водка „Докторс“. Беше с малко съмнителни качества, но хората от помощния персонал не са претенциозни. Да, но след нощните етапи докторът трябваше да се погрижи за пораженията от „Докторс“. Помощта му към помощния персонал на моменти се оказа по-важна, отколкото към състезателите“, разкрива Шалев още една история от фолклора на Обиколката.



Птичи грип

Не може и без човека, който се грижи за прехраната в „желязната колона”. Той трябва да следи според изискванията на главния лекар и диетолога порционите на всички членове на кервана, плюс специалните гости при нощувката в етапния град. Група от 250-300 мъже трудно се изхранва. Трябва да се мисли на едро, но все пак менюто е съобразено с режима на състезатели с бърз метаболизъм. В разкладката на колоездачите доминират спагетите и бананите, най-вече пилешкото.

„Случи се в първите години след промените, когато икономиката започна да се срива и много от провинциалните градове започнаха да изпитват затруднения. Етапът от Разград към Добрич бе ключов, за да обхване североизточната дъга. Местният хотел-небостъргач, кацнал на баира, се отваряше веднъж в годината, специално за колоездачната група. Нямаше къде другаде да бъде поета такава голяма човешка маса. Съответно и възможностите за решаването на продоволствения въпрос бяха ограничени. Менюто бе изцяло пернато, предвид местния птицекомбинат.

Първо- супа от пиле, второ пиле на грил, трето крем-карамел. При толкова много яйца имаше и старички. Хапчетата за стомашно разстройство се оказаха най-търсената стока в града. Всички стиснаха зъби, но на следващия етап състезатели, треньори и съдии не следяха за развоя на надпреварата, а за скатани местенца, където да облекчат позивите на стомаха“, опитва се да остане сериозен зя драмата на колоездача Шалев.

В Добрич, където е финалът на етапа мустакатият зевзек помни друга култова случка от кухнята. Стара мазнина за готвене е причина за масова евакуация. 250 души са разквартировани на пожар. Огнеборците се борят не само с огъня, но и за екипировката и багажа.

Организацията на кервана от 250 души е немислима без момчетата от КАТ и моторозираните полицаи, които отбиват пътя километри преди и след колоната. На две колелета летят и пилот-съдиите, които информират състезателите, екипите и журналистите за развитието на битката. Съдийският състав е от 8 души, подчинен на главен съдия от чужбина и главен от българска страна.

Съперник в нужда се познава


Пътят не може да побере всички. Колоездачите непрекъснато се разместват, борят се за позиция. Критичните ситуации са неизбежни и тогава на помощ идва врагът. В състезания на дълги разстояния с малък жест колоездачът може да направи от него приятел, който да му потрябва по-късно. Да му подаде бидон с вода, да го „издърпа” при криза, да го посъветва, да застане от подветрената страна в полето или да вдъхне кураж на финала на баир. „Дай сантиметър, създай приятел”, обичат да казват колоездачите.

Последният в колоната е,  човекът, отговарящ за метлата” – микробусът, който събира закъсалите колоездачи изхвърлените бидони за вода, изпуснати чаркове  и всички предмети, останали в тила на кервана. Той затваря групата, преди да бъде пуснат отново автомобилният трафик. „Човекът с метлата“ няма как да замете история, като разказаните от Митко Шалев. Те правят Обиколката на България велико събитие.

 


 

От велосипеда в
каляската на Буров

Колоезденето е голямата страст на Митко Шалев, но той е луд по всичко, което е на колела. Възпитаникът на софийската локомотивска школа и проектоолимпиец за игрите в Москва’80 е първият българин с ягуар. Луксозният автомобил е конфискуван от наркотрафиканти през 1978г. Шалев успява да вкара малко класа в родния автопарк, доминиран от лади, и жигули,  благодарение на международния си паспорт и авторитета си в СОМАТ - най-голямата транспортна фирма у нас. Чешитът е единственият и досега българин, член на „Jaguar driver club“  в Лутер, Англия.

В ранчото на Шалев в самоковското село Ковачевци има по-ценни и любопитни возила. Поддържа два от файтоните на Атанас Буров. Взети са от механик на знаменития банкер в Царска Бистрица. Въпреки липсата на подобна практика у нас, регистрирал ги е с номера, даващи му път за цяла Европа. Единият файтон, реставриран и претапициран, е превърнат във файтон от полиглота, говорещ 6 езика и с две висши образования  - от ВИФ – за треньор по колоездене и от Нов Български Университет със специалност „История на балканите и Европа“.


Тагове: колоездене, велоспорт, любопитно, антураж