За победите, публиката и (не)възможните неща


За победите, публиката и (не)възможните неща
Снимки: fivb.org
22-09-2018 11:00

 

Малинка Димитрова, BGvolleyball.com

 

Върнахме си го! Националите на България записаха страхотен успех над шампиона на Азия Иран в столичната "Арена Армеец". В навечерието на Деня на независимостта - само осем дни след поражението от "персите" взехме реванш и доказахме, че имаме сили, дух и воля за победа и, че нищо не е невъзможно, нито чак толкова трудно постижимо. 

 

Двубоят бе изпълнен с много емоции и заряд, като със сигурност не остави безразличен никой зрител. Нито тези в залата, нито тези пред екраните! "Лъвовете" хвърлиха всички усилия, за да стигнат до така мечтания успех, а с това и да запишат победа №100 на световно първенство. Невероятни спасявания, супер забивки, феноменални асове! Видяхме от всичко това, и то стабилни количества. 

 

Един от героите на мача бе посрещачът Тодор Скримов. 28-годишният състезател постигна своеобразен рекорд, "забивайки" цели седем аса (от общо 11-те за България), подобрявайки постижението на холандската звезда на плажния волейбол Райндер Нумердор. 

 

 

Тайната на успеха в тази среща бе именно сервисът. Както каза самият Тодор Скримов: "Намерихме си сервиса и натиснахме от начало." Да, ако трябва да сравним видяното срещу същия опонент във Варна и видяното в столицата, ще разберем колко прав е той в това отношение, но и колко голяма роля има увереността в определен мач и срещу определен противник.

 

Всички останали също заслужават похвалите, емоционалните послания и всичко позитивно, за каквото се сетите. Защото бяха ОТБОР в истинския смисъл на думата - колективът направи разликата. 

 

 

"Трикольорите" показаха съвсем ново лице в "Арена Армеец" - вдъхновена, подредена, на моменти емоционална игра, вдигайки на крака след всяка точка публиката по трибуните. Тя донесе и голямото психологическо предимство на нашите момчета. Именно тя е най-голямата опора за българските волейболисти - техен най-голям критик, но и най-важната, неделима част от отбора. С право заслужила си прозвището "седмият играч". Където и да е отбора, винаги ще има някой в залата, развял българското знаме и показал огромната си любов след мач (но и по време на него). "Лъвовете" никога не остават сами, каквото и да се случва. Е, след двете загуби в първия етап много "привърженици" на тима се "отрекоха" от него, изразявайки недоволството си (меко казано) от представянето до момента... Питам се обаче дали след реванша срещу Иран ще има човек, който да се изкаже негативно спрямо момчетата и треньора - дали са си "изкупили" вината за въпросните "прегрешения", или както винаги отново ще има недоволни... 

 

Думите вероятно и за едната, и за другата страна никога няма да бъдат достатъчни - за първите: да ги подкрепиш, похвалиш и просто да кажеш: С вас сме!!! За другите - също. Защото макар и да звучи изтъркано, клиширано и вече до болка познато: отбор се подкрепя и когато печели, и когато губи! А ако не можеш да бъдеш с тях в лошите моменти, няма нужда да бъдеш с тях при най-големите им победи!!! 

 

 

След такава победа залата трябва да бъде пълна до краен предел. Защото те го заслужават! 

 

За момчетата успехът над азиатския шампион в такъв етап от надпреварата определено носи голяма доза увереност и би помогнал в следващите предизвикателства - само след часове ще се изправим лице в лице с друг доста познат противник - националния отбор на САЩ, след това идва и Канада. "Янките" са сред фаворитите за спечелване на световната титла, но това няма никакво значение. Видяхме доста изненади и в първия етап, и на старта на втория - всеки може да бъде победен от всеки, пречупен и дори направо унижен (както се случи с действащия световен шампион). Какво ще се случи, ще разберем по-късно! 

 

 


Тагове: България национален отбор волейбол мъже, Световно първенство волейбол 2018 мъже

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ