Специалист по всичко


Специалист по всичко
Снимки: Личен архив и Gulliver Photos/Getty Images
30-09-2018 09:30


Организатор, IT-специалист, най-довереният човек на гостите, фотограф и един от създателите на сумото у нас, Пламен Венчев е от хората зад кадър, без които не може да се състои нито едно състезание


От списание „СПРИНТ“

Василен Димитров, BGswim.com

За редовия зрител състезанието е случващото се на терена или на екрана. Героите, драмата и великите събития обаче няма как да се сбъднат без хората зад кадър. Един от тях - колоритен, любопитен и всеотдаен е Пламен Венчев. В продължение на близо четвърт век
(от 1979 до 2003 г.) работи за Международния протокол и като организатор на спортни събития към отдел „Спортен“  на Български съюз за физкултура и спорт (БСФС). После до есента на 2017 г. е незаменим кадър в поддръжката и обслужването на IT структурите на Национална спортна база (НСБ).

Когато Венчев работи в отдел „Спортен“ към управление „Спортни имоти и прояви“ на БСФС, екипът наброява 40 души. Практически включва организаторите към всички федерации. Трябва да реализират състезателния календар на всички спортове. Да обслужат тотално шампионатите и турнирите с оборудване, знамена, стълбички за награждаване, химни, оркестри, с изграждането на подиуми, тепихи…Отговарят и за финансовата част – настаняването, заплащането на хотелите и храната. Изобщо този отдел е огромна машина за правене на спорт. И всяка заповед, звънкане или прищявка на федерация е закон и задължение за Венчев и колегите му. Дори извънслужебните.


Няма газ за олимпийския огън


След най-значимите спортни събития, в чиято организация Венчев участва, са световните и европейски първенства по вдигане на тежести и борба във Варна и в София. Пренасянето на олимпийския огън за Игрите в Москва през 1980 г. е друго важно мероприятие, родило любопитна история. Щафетата е една от четирите, преминавали родината, и в онези година е важно оръжие за пропаганда. И така, както от Древна Елада се смята, че олимпийският огън не гасне, загасва и то в продължение на 10 км по трасето около Ловеч.



През 1980 г. олимпийският огън е в Габрово и оттам потегля към Ловеч, където угасва за 10 мин. Снимка: Държавен архив, Габрово


Поверителната информация е споделена на Венчев от колегата му Рубин Димитров, придружаващ камиона с факлите, иначе съхранявани преди старта в склада на леката атлетика на Националния стадион „Васил Левски“. „Газовите пълнители не дойдоха или не ставаха и участниците си бягаха с факли без огън. Гори олимпийският огън, гори ама друг път“, смее се до сълзи Венчев.

Краден рейс за гръцките плувци

През 80-те години в Пловдив предстои силният международен плувен турнир „Младост“. По същото време в Гърция тече изключително важна среща между Тодор Живков и първия човек в южната ни съседка Константинос Караманлис. Работният ден е приключил, Пламен е настанил отборите, когато получава тревожно обаждане от шеф си Иван Владиславов - най-дългогодишния ръководител на НСБ. „Венчееев, а добър вечер! Какво ще ми разкажеш в деня, в който Тодор Живков и Караманлис преговарят, един отбор гръцки по плуване вече от два часа на аерогарата. По искане на тяхната федерация нямах отношение за посрещането. Заварих крайно шумна група от 30 души, врякаща като ято врабчета привечер, спомня си Венчев. -

С наблюдателя на федерацията ни фиксирахме автобус шкода, от бързите. Въртеше по колелото на път за гаража. „Братчед, айде да ни хвърлиш до гарата“, викам на шофьора. За 20 лева ни натовари. И тогава тази шумна гръцка компания легна по команда на пода на автобуса и така до Софийската гара. После с шафнера ги тикахме из вагоните по нощите. Но пристигнаха и плуваха. Накрая шефът ми Владиславов, човекът, който обичаше да мачка, искаше да ме награждава.“

Любимецът на митничарите


По време на световните първенства по борба, когато се провеждат и схватките в самбото, Венчев „логистира“ огромна човешка маса. Посреща ги на летище Варна, за да ги разхвърля из 100-те хотела в курорта Албена. Над 5 хиляди души са. После „кой се напил, кой се омешал в други стаи, ги дебне и окомплектова“ за обратния полет. „Най-важното е да не ти дишат над главата, ако не излетят, ги поемаш на издръжка.



Пламен Венчев с невръстния си син Мартин, а за фон сумо схватка.

Такава беше случката с еквадорец на купа по модерен петобой в София. Беше пристигнал с лична карта от Западна Германия и не го пускаха. Стоя 10 дни в безмитната зона, докато не му дойде обратният полет. Носех му храна в пакети, фланелки от самото състезание, сякаш е участвал. Замина по живо по здраво без да е стъпил на състезание – нахранен, облечен. Хем пристигнал, хем не пристигнал“, затваря случката Венчев.


Дегустатор за параноичния богаташ Дюпон


Като говорим за изхранването на спортистите по време на състезания, Венчев вади още по-любопитна история, но от борбата. „През 90-те години на турнирите „Дан Колов“ и „Никола Петров американците винаги идваха с два отбора. Вторият – „Фокскетчър“, бе на ексцентричния богаташ Дюпон, който организираше и световно първенство за ветерани. Идваше неговият ковчежник, стоварваше парите на федерацията по борба и се започваше. Организацията падаше върху нас, продължава Венчев. – Та Джон Игъл Дюпон, този несметно богат, неконтактен мрачен човек, излъгващ енергията на 100 космически дупки, стоеше на върха на масата, отреден за треньора.



Влюбеният до полуда в борбата богаташ Джон Дюпон е най-странният човек, с когото е имал вземане-даване.

Щом дойдеше храната на колички за поднос, не я докосваше. Правеше го човекът до него. Да не би да е отровна. Дюпон можеше да си позволи най-луксозния хотел, но държеше да споделя всичко с борците си. Дори хлебарки по стаите. В същото време пилотите на частния му самолет спяха в „Шератон“. Разбрах го, когато трябваше да организирам отлитането. „Флейм, така ми викаха, тъй за чужденците бе трудно името ми в превод от Пламен-Пламък, да не ти пука. Ще си излети, когато си иска“, успокояваше ме Дейвид Шулц, когото Дюпон застреля и излежа, бе от друга кръвна група. Сърцат, страшен пич. Всички около Дюпон бяха като сектанти или преторианска маса. Имаха друго излъчване, очите им по друг начин гледаха. Следваха го по нощите, без да знаят къде ще осъмнат.“

Да проспиш Наим


Една от важните функции на Венчев е акредитирането, както на спортистите и хората, участващи в състезанията, така и на гостите и служебните лица. С името и цвета на пропуска се определя режимът на движение в района на надпреварата. С най-висок приоритет са  водачите на отборите. Те са с червен цвят, даващ достъп навсякъде. И естествено с такъв са и служителите от шести отдел на МВР. „Бяхме си на ти, защото ченгетата бяха едни и същи. Същите пичове изпуснаха кръшната руса канадска щангистка, която на световното първенство в София през ноември 1986 г. се завъртя около Наим Сюлейманоглу. Мацето било една от каките, направили връзките и пътеката турската федерация да изнесе Наим от Австралия“, разкрива мултифункционалният организатор.


Приятелят от Кукувиче гнездо

На борбата дължи и любопитната история от първа ръка, свързана с любимата му книга „Полет над кукувичето гнездо“, увековечена на екран от Милош Форман и с Джак Никълсън в главната роля. Оказва се, че неговият приятел Боб – треньор на американския борцов отбор е съученик и приятел на автора на бестселъра – Кен Киси. Разказва му по време на турнирите „Джордж Спорт Тур“, организирани от Георги Калчев за културен и спортен обмен между България и САЩ, как нощно време с Киси влизали в лудницата и гледали по тавана как се образуват страховити фигури. По това време кукувичарникът вече не функционирал, но си било храброст беше да се промъкнат.



„Бяха дивите години, непосредствено след падането на комунизма и Боб откри пазарната икономика в България. Бяхме на базата на ЦСКА в Китен и моят приятел дълго време търси тоалетна на плажа. След като я намерил, друг проблем – няма тоалетна хартия. Купил две ролки и започнал да продава листче за лефче. Върна се с цяла бала пари. Какво нещо е зорът“, смее се Венчев.

Виетнамският дърводелец

„По програма на международния отдел на БСФС за сътрудничество между социалистическите страни идваха кубинци, севернокорейци, виетнамци. Влизаха в Европа и обикаляха по 3-4 месеца. Съответната държава-домакин ги хранеше по 30 дни. У нас на Дианабад и къде ли не. Та при един такъв обмен дойдоха гребци от Виетнам. Естествено без лодки. Дадоха им гребла, а треньорът им взел една чекийка и дялкал ръкохватката. Малки им били лапичките на неговите възпитаници. Нашите щяха да ги анихилират заради това  безумие“, пали се мустакатият организатор.  

След края на гребна регата на Панчарево пък румънски състезател се назобил, че щял да скача от четвъртия етаж в Горна Баня. Мислел си, че е на първия. Свалили го с пожарна.


Свитата на Накамура

Най-тежка е организацията на волейболни лиги, провеждани на 4-5 места. Трябва да подсигури транспортирането и то със самолет до Варна, Пловдив, Търговище. След всяка фаза отборите са пренасочвани към другите места. „Купувах групови билети, а от „БГА Балкан“ ми искаха имената. И в зависимост от националността ползвах служебно име за водач на група. Пишех с молив на едно листче. За Япония – Накамура, Накамиче или Хирохито плюс 11 души. За братушките бе по-лесно - Иванов или Сергеев плюс единадесет. За германците – Щайнер. Имал съм случаи, когато съм вкарвал в пилотската кабина по двама-трима изскочили изневиделица за Варна или  Бургас. 

Лавров венец от луканка за Котоошу

Венчев е ключовите фигури и в създаването и популяризирането на сумото в България, наред с идеолога Лили Кънева, шефа на федерацията Николай-Димитров-Каплан и Нешо Берберов. Той е фотограф, технически директор, отговаря за всички технологични дейности, докато бъдат изградени връзките с Япония и с медиите. Свидетел е на хиляди любопитни и куриозно случки в сумото. „За първия държавен шампионат през 1995 г. из Студентски град, де що видехме огромен човек, го канехме за участие.



Като фотохроникьорът на българското сумо е заснел първите отличия на Калоян Махлянов-Котоошу.

Медалите вървяха с лаврови венци – 5-килограмови специално изработени салами и луканки. Раздавахме ги традиционно, получавал ги е и Калоян Махлянов-Котоошу. След шампионата в голямата хандбална зала Лили Кънева канеше всички участници и публика на купон в барчето“, смее се Венчев.


Също негова снимка: създателката на сумото у нас Лили Кънева награждава Котоошу в японското посолство.

За 24 г. 2000 състезания

За 24 година Пламен Венчев е ключова фигура в организацията на над 2000 състезания. От двустранните срещи до големи световни и европейски шампионати. Олимпийски игри за глухи, Спартакиади – зимни и летни, Универсиади. Средно на година общият сбор на подадените от федерациите мероприятия е между 60 и 100. По-късно без системния администратор Венчев и колегите му от IT отдела не може да се случи логистичната и информационна дейност на обектите под шапката на НСБ – Националния стадион „Васил Левски“, Белмекен, Спорт палас във Варна.



Дори и концертите на световните звезди в музиката, гастролиращи в зала „Армеец“. Самият Венчев е енциклопедичен меломан, а голямата му страст е блусът и рокът. Боготвори Ерик Клептън. В колекцията си има 7 китари – B.C. Rich, Fender и Les Paul. Роденият през 1956 г. софиянец се занимава с гимнастика, а преди да посвети живота си на спорта, завършва ВИФ с диплома на специалист по „Масово оздравителна лечебна физкултура“.  


Тагове: Пламен Венчев, протокол, НСБ, любопитно, администратор, мениджър, Спринт

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ