Политика на игрището


Политика на игрището
Gulliver Photos/Getty Images
23-10-2018 12:26

Преди хилядолетия популярността на спорта се базирала на поклона към хармонията между физическото и психическото съвършенство. Модерният спорт стъпва на тази база, но днес сме свидетели на пик в неговата комерсиализация и професионализъм. Спортът днес е машина за реклама и маркетинг, а атлетите имат огромно влияние върху значителни части от обществото. Те често използват популярността си, за да изразят мнение, да подкрепят благотворителни каузи, но макар и рядко, отправят и политически послания.

 

В последните месеци политиката на Доналд Тръмп е под атаката на цели отбори в един от най-популярните спортове отвъд Океана – американския футбол. Всичко тръгна от мълчаливия протест на само един спортист и се превърна в истинска лавина срещу социалната несправедливост, расизма и полицейската бруталност в страната. Началото през лятото на 2016 година сложи тъмнокожият куотърбек на „Сан Франциско 49“ Колин Каперник. Отгледаният от семейство от полски произход състезател първо седеше, а след това започна да коленичи по време на химна, за да изрази неудовлетворението си от социалните проблеми, свързани с цвета на кожата си.

 

„Няма да остана прав и да показвам уважение към страна, която потиска чернокожите и всички с различен цвят на кожата. За мен това е нещо много по-голямо от футбола и ще бъде егоистично да го подминем. Постоянно виждаме тела по улиците, хора умират“, каза тогава Каперник.

 

Постепенно и други състезатели от първенството на Националната професионална лига (НФЛ) – предимно афроамериканци, започнаха да коленичат по време на изпълнението на американския химн преди мач.

 

Всъщност протестът въобще не беше срещу американския президент, но някак си Тръмп успя да насочи възмущението върху себе си, призовавайки в Twitter собствениците на клубове да уволнят тези „кучи синове“, и обяви поведението им за „неуважително“. Последваха декларации от страна на директора на лигата Роджър Гудел и от босове на клубове в защита на играчите си. Според тях футболистите имат демократичното право да изразяват себе си и да търсят своите права, като протестират по време на химна. Тази подкрепа сякаш не бе искрена, защото през март 2017 г. „Сан Франциско“ освободи  Каперник, въпреки че куотърбекът започна в 12 от 15-те мача през сезона. Той стана свободен агент, но никой отбор не пожела да го ангажира и в момента е без тим.

 

Справедлива кауза и много добри печалби

 

Каузата се разрасна много извън спорта и се превърна в социално значимо движение в страната. В протестите се включиха състезатели от НБА. Колениченето по време на химна на Щатите по време на спортни мероприятия продължава, а гневът на Тръмп не стихва. В началото на миналия месец реклама на Nike разтърси застъпниците на американския президент. Каперник стана лице на новата кампания на спортната компания, като във видеото, озаглавено Dream Crazy („Мечтай лудо“), глас зад кадър призовава хората да се борят за мечтите си, колкото и да са смели. В клипа са заснети кадри със звезди от различни спортове като Серена Уилямс и Леброн Джеймс. Накрая се появява и разказвачът Каперник.

 

Тръмп веднага реагира, като заяви, че Nike изпращат ужасно послание, и прогнозира, че компанията може да отблъсне клиенти, като се ангажира политически. И в действителност много от поддръжниците му заляха социалните медии с клипове на горящи и разкъсвани продукти на спортната марка, а акциите на Nike спаднаха с 3.2%. Но това беше само в първите дни, после се оказа, че стратегията на компанията е повече от печеливша. Към средата на септември продажбите скочиха с 20% спрямо същия период на миналата година, а акциите ѝ достигнаха до исторически най-високото си ниво от 83,47 долара. За две седмици след пускането на рекламния клип Nike добави 170 000 нови последователи в Instagram.

 

Нещата за самия Каперник също изглеждат позитивни. Той сключи договор с Nike, чиито параметри не се съобщават, но репортерът на Yahoo за НФЛ Чалрз Робинсън го определи като „звезден“. Той обясни, че куотърбекът и базираната в Орегон компания са се разбрали Каперник да има своя линия, включваща обувки, тениски и друго облекло, като ще получава  процент от продажбите. Отделно от това издателството One World сключи договор със спортиста, като ще му плати 1 милион долара, за да публикува неговата история. В края на миналата година Каперник беше определен и за „гражданин на годината“ от американското мъжко списание GQ.

 

Последният акт на подкрепа към куотърбека дойде от рапъра Пи Диди. „Имам желание да купя „Каролина Пантерс“ и съм напълно сериозен в намеренията си, още от 2003 г. имам подобна идея, дошло е времето за първи чернокож собственик, каза рапърът и добави: – После ще взема в моя отбор Колин Каперник и ще го върна в НФЛ.“

 

Примери от миналото

 

Не беше подобна съдбата на едни от първите чернокожи състезатели, дръзнали да се обявят публично срещу неравенството. „Тихият протест“ от Олимпиадата в Мексико през октомври 1968 г. е все още сред най-паметните моменти в спортната история. Имената на Томи Смит и Джон Карлос от САЩ изникват при всяко споменаване на протести в спорта. По време на американския химн след награждаването им като носители на златен и бронзов медал спринтьорите навеждат глави и вдигат във въздуха ръце с черни ръкавици, свити в юмрук – т. нар. поздрав на Черната сила (Black power salute). Действията им взривиха обществеността, а самите те бяха изхвърлени от олимпийското село и от лекоатлетическия живот на САЩ.

 

Двамата бяха буквално забравени за десетилетия и едва след като обществените нагласи в Америка започнаха да се променят, те започнаха да получават признание и награди за спортните си успехи. Не толкова тих беше протестът на легендата в бокса Мохамед Али. В биографията му се твърди, че е изхвърлил златния си медал от Олимпиадата в Рим през 1960 година в река Охайо като протест срещу сегрегацията, след като му е отказано обслужване в ресторант, защото е чернокож. Но най-паметният момент, свързан с боксьора, е отказът му да се включи във войната във Виетнам, въпреки че получава три призовки. “Никой от Виетконг никога не ме е наричал негър”, аргументира се Али и в резултат остава 3 години извън ринга, отнети са му титлите и привилегиите.


Източник: Списание Икономист

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ