Пламен Константинов: Проблемите в държавата се пренасят и върху спорта


Пламен Константинов: Проблемите в държавата се пренасят и върху спорта
08-11-2018 12:56

Мая Димитрова

Списание „СПРИНТ”

 

Пламен Константинов вече не е селекционер на волейболните национали, но винаги е актуален – и само като треньор на „Локомотив” (Новосибирск). Предлагаме ви неговото интервю за списание „СПРИНТ“, брой 3 от юни 2017 г.

 

- Свикнахте ли с живота в Русия?
- Отдавна. Все пак не ми е първа година, та да се нагаждам. Тази зима беше най-студената, която съм карал в Русия. Температурите паднаха до минус 40-45 градуса. На места като Сургут, където също се играе волейбол, се стигна дори минус 57 градуса.

 

- А какви са условията в спортните зали в Русия? В България имаме огромен проблем с отоплението...
- Има една тенденция, че в по-топлите страни през зимата се мръзне повече в залите, отколкото в по-студените. Тук проблеми с отоплението няма, защото иначе е невъзможно да се играе. Но в България, както и в Гърция, съм виждал зали, в които се икономисва или въобще не е заложено да се отопляват.

 

- Известно е, че не употребявате алкохол. И как се справяте със студа?
- С чай, предимно плодов, и кафе (смее се).

 

- Как минава един ваш ден на руска земя?
- Естествено, разходката навън е ограничена. Това донякъде ми липсва. Постоянно трябва да си в затворени пространства. В общи линии съм в залата, у дома, а понякога и в ресторант.

 

- С какво може да се разнообразявате в Новосибирск?
-Градът е голям. Не съм особен привърженик на задължителните неща, които трябва да се пробват. Обаче руската баня e от нещата, интересни за всеки чужденец. Направиха много голям аквапарк на брега на реката и е от големите атракции в града. Явно се опитват да компенсират нещата, които нямат, дори и на закрито. Това е проблем на северните региони. Хората са затворени почти през цялата година и липсата на слънце води до депресии.

 

- Освен хубавото време какво друго ви липсва?
- Понякога – нашата кухня. Някои традиционни ястия, прясната салата, хубавите домати. Все пак в Сибир не расте нито домат, нито краставица. В крайна сметка се свиква.

 

- С какво ви привлича Русия?
- Приличаме си по много неща. Близки сме като манталитет. По-лесно е за нас и за тях да се разбираме. Също така – първенството, което безспорно е сред най-силните в световен мащаб и добър стимул за всеки треньор и състезател. Имам доста приятели тук, добри контакти и не се чувствам като чужденец. Животът не е толкова лек, особено за европеец, който е свикнал на други стандарти. За мен тези неща не са проблем.

 

- С какво все още не можете да свикнете?
- Силно казано е да не мога да свикна. Все пак – часовата разлика.

 

- Никой ли не успя да ви накара да посегнете към алкохола?
- Понякога с директора на клуба може да седнем и да изпием по една чаша вино, но това е максимумът.

 

 

- Не ви приемат насериозно ли?
- Руснакът по принцип разкрива душата си най-често след прилична употреба на алкохол. Винаги към тези, които не пият, се е гледало с някакво съмнение. Мисля, че вече съм преминал през този етап и хората ме познават.

 

- Въпреки всички скандали около националния отбор по волейбол на Русия той си остава световна сила. Какво вечно не ни достига на нас, за да се доближим още до най-големите?
- Количество класни състезатели. След като имаме ограничен избор от волейболисти на най-високо ниво, ние сме зависими от най-малкия проблем, най-малката травма. В Русия могат да извадят поне 3-4 сравнително равностойни състава. Мащабите са съвсем различни. Как да се сравняваме с руснаците, които във всички категории имат сигурно над 1 милион волейболисти и волейболистки. Ние нямаме 1 милион работещи на трудов договор, а искаме да се сравняваме с тези държави... Другата причина е, че няма финансиране и у нас не се инвестира във волейбола. Най-логичното е да има данъчни облекчения за спонсорите в спорта. Културата трябва да бъде в същия пакет. Обаче казват, че при ниска ставка от 10% - плосък данък, това означава въобще да не се плащат данъци. Но има и друг момент – ДДС-то. И фактически 10% плюс 20% ДДС за абсолютно всичко, и стават 30%. Но който и министър да дойде във финансовото министерство, никой не иска да пипа ДДС-то, защото държавата се крепи на него. При ниски данъци никой не иска да обсъжда облекчение. Има гласувана програма за развитие на спорта до 2020 г. в Народното събрание и там е записано, че финансирането за спорта трябва да достигне 0,5% от брутния вътрешен продукт. Сега е 70-80 милиона лева, а БВП е около 90 милиарда лева. Ако министерството разполага с 450 милиона, както би трябвало, наистина ще може да се прилага политика в спорта. Тази програма е много хубава, но май е само на хартия. Там пишеше, че постепенно трябва да се достигне тази граница, но тя не мърда.

 

- Звучите така, все едно спортът ни е обречен...
- Естествено, проблемите в държавата се пренасят и върху спорта. Не може спортът да бъде извън тях. Не казвам, че трябва да се случи всичко на максимум. Сигурен съм, че добра политика от министерството може да се провежда и с 200-250 милиона лева годишно. Това не са невъзможни пари. Дори са напълно реални.

 

- Защо има толкова голям проблем с намирането на спонсори във волейбола?
- Как да има спорт и спонсори, като няма зали? Няма къде да се покаже продуктът.  Проблемът при ЦСКА беше, че когато се излъчва мач по телевизията, трябва да се показва стената. Същото беше и в Монтана. Все едно, че се показва училищният салон. Не може в такива зали да искаме постижения – строени през 60-те години, както примерно в Разлог. От колко години се говори там да се гради. Минаха проекти, имаше подкрепа и от общината и още няма нова зала. Играе се в тази, в която отдолу се складираха ябълки. А на места в провинцията има по-добри условия, отколкото в големите градове. Липсва средният тип съоръжения, които са подходящи за масовия спорт, с 2000-3000 места. В София трябва да има 4-5 такива, а няма и една. 99 процента от залите и заличките не отговарят на никакви европейски изисквания. 

 

- Болно ли ви е, като гледате как върви надолу волейболът на клубно ниво?
- В последните години има някакво съживяване.

 

- По-скоро има конкуренция, но не заради подобряване, а поради еднакво ниското ниво на отборите…
- Има светлина, но без инфраструктура и без съвременни условия не може да се развива спорт на високо ниво. Минаха годините, когато можеше да излезеш и на ливадата да играеш волейбол, и после да мечтаеш да станеш световен шампион. Сега нямаш ли нужните условия, няма как да се бориш с най-добрите. Постепенно отиваш там, където ти е мястото.

 

- Докъде стигат амбициите ви, бихте ли станали министър на спорта, депутат, шеф на федерация?
- Един от проблемите е, че хора не се занимават с това, с което трябва да се занимават. Работят едно, а се оглеждат за друго. Аз съм поел ангажимент като треньор и съм си казал, че няма да се занимавам със странични неща. В бъдеще всичко е възможно. Разбира се, на човек може да му писне да прави едно и също и да отиде в друга посока. Не отричам, че е възможно. Обръщал съм се към политиката.

 

- Съжалявате ли, че направихте неуспешен опит за влизане в политиката? На какво ви научи тя?
- Реален опит в политиката не съм имал. Доближил съм се, но не съм бил вътре. Усетил съм я, но от разстояние, не съм бил член на партия и не съм се занимавал с партийна дейност. Това беше лично мой избор, за който не съжалявам.

 

 

- Представяте ли си живота без допир с волейбола?
- Сигурно щеше да ми е трудно. Едно от нещата, които разбрах, е – независимо че и в спорта има политически решения, все пак там е останало нещо чисто. Излизаш на игрището и там можеш да решиш всичко в своя полза. Има останал феърплей. Това, което в политиката не съществува. Там са само интереси, само игри и доста мръсотия. Нашата политическа класа тепърва се изгражда. Проблемите й са свързани с това, че е пълно е с неуспели хора, които не са постигнали нищо, но искат да управляват. И са готови на всичко. Западното общество има наследствени политици. Цели поколения се занимават с политика и управление. И се привличат или канят хора, които са успели и доказали се в живота и решават да дадат нещо и на страната си. Докато при нас това нещо е обърнато обратно. Успелите и доказали се хора в живота много често са нежелани и отблъсквани от тези, които са се намърдали в политиката. Това може да се промени вероятно само с времето. Трябва да се научим да избираме. Голяма част от хората не знаят какво да изберат и не могат да направят правилния избор.

 

- Съжалявали ли сте някога, че сте избрали треньорската професия?
- Не. Дали цял живот ще се занимавам с това, не мога да кажа, но за момента ми носи удовлетворение и ме радва.

 

- От кого научихте най-много за тази професия?
- Научавам всеки ден. Това е професия, за която не можеш да кажеш, че си я научил. Не мога да кажа от кого съм научил най-много, защото може би утре ще се появи някой, от когото ще съм научил последното нещо.

 

- Кой най-често ви дава съвети?
- Феновете, всеки ден. Хубаво е да можеш да чуваш и да слушаш. Няма конкретен човек, който най-често ми дава съвети, но има хора, на които вярвам. Вслушвам се, но в крайна сметка съм такъв, че аз вземам решенията.

 

- Кой е най-неприятният навик, от който искате да се отървете?
- Трябва да се замисля за пушенето.

 

- Често ли ви се налага да лъжете?
- Не обичам лъжи. По-често ми се налага да спестявам истината. За някои неща може да си премълчиш, вместо да ги коментираш. И да съхраниш истината за себе си, а не да кажеш лъжа. Има огромна разлика.

 

- Много хора се възползват от статуса си на звезда. Вие правили ли сте го?
- Не, не ставам за това. Дразнят ме такива хора, които се възползват и парадират с положението си.

 

- А идва ли ви в повече вниманието към вас?
- Да, защото в крайна сметка имам нужда и от някакъв момент на спокойствие.

 

- Какво е нужно на човек, за да е щастлив?
- Всеки човек го правят щастлив различни неща.

 

- А вие щастлив ли сте?
- Да, щастлив съм.

 

- Кажете ни три неща за себе си, които биха изненадали читателите.
- Не обичам височини. Фен съм на „Челси”. Не обичам да играя любителски волейбол след края на кариерата ми. Бих поиграл тенис.

 


Източник: списание Спринт
Тагове: Пламен Константинов, Волейбол

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ