Жилавият български спорт


Жилавият български спорт
LAP.bg
29-11-2018 12:35

 Николай Кръстев, главен редактор на СПРИНТ

Близо три десетилетия слушаме как българският спорт си отива. Е, видяхме, че още е тук. Разбрахме го отново в последните няколко месеца.

Оказа се много жилав с:
- петте титли и десетте медала от Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес;
- световното злато на Александра Начева в леката атлетика (до 20 г.) след 12-годишна пауза;
- световния триумф на Тайбе Юсеин и другите три отличия на борците от Будапеща;
- втория поход на Кубрат Пулев към шампионския пояс, продължил пред 11 000 вдъхновени българи;
- златния медал за ансамбъла и двете други отличия на грациите от световния празник в София;
- бронза от световното в Мексико след 17-годишно чакане за модерния петобой;
- първия медал (бронз) в историята за България от шампионат на планетата за мъже и жени по олимпийското карате, спечелен от Ивет Горанова в Мадрид;
- среброто, с което се окичи на световния ринг боксьорката Стойка Петрова в Ню Делхи;
- баскетболната победа срещу Франция;
- завърналите се емоции около националния отбор по футбол;
- и още – перфектното домакинство на три престижни световни първенства по едно и също време.

Разбира се, далеч не всичко е цветя и рози. Но поне е ясно – годишните анкети и класации вече преливат от номинации.

Не е ли по-добре вместо оплакванията да запретнем ръкави? Тази есен жилавият ни спорт показа, че може да дава самочувствие на българина. А това е добра основа да заеме своето истинско и достойно място в обществото, да сее здраве и гордост, усмивки, и – естествено – да е едно обичано и предпочитано поприще в живота.

Уводна статия в бр. 13 на списание СПРИНТ

 




Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ