Това сега не е футбол


Това сега не е футбол
Снимки: Архив и Gulliver Photos/Getty Images
18-01-2019 11:11

Човечеството рита топка от хилядолетия. В разни времена разни народи гонят кръглото чудо в захлас. По най-различни начини.В І век в Китай забраняват топката да се пипа с ръце. Но навред първичните форми на футбола остават подобие на ръгби. Игра за мъже, за воини.Това сега не е футбол, а забава някаква. Не за бойци. Може да се каже – за дами, ама някои ще ни обвинят в сексизъм, а ние уважаваме и харесваме жените. Не искаме да обиждаме ни пенсионери, ни балерини или други прослойки.

 

Футболът днес естествено хармонира с изнежения западен свят, епицентър и на играта. Но не глобалната цивилизация само е крива, че играта вече не е за бойци. Другаде е коренът, но – отговорът тепърва. 

 

Днешният футбол тръгва от 26 октомври 1863-а, когато английската Футболна асоциация е основана в лондонска кръчма. Всъщност дълго правилата не са безспорни. Играе се по различни, докато се налага формата „футбол по правилата на Асоциацията”. И започва полека изнежването след векове боен дух. А какви традиции са изтръгнати...

 

 

Още в Спарта народът рита страстно в играта харпастон, известна из Древна Гърция и като сферомахия. Смята се за изпит по мъжество. Представяте ли си какви битки се вихрят за топката в града държава, щом е извор на израза „спартански дух”? В Древния Рим ритат на харпастум. Играе се предимно от войници (същите, завладели света). Позволени са насилствени и груби похвати, ръкопашни схватки. Стига се и до кръвопролития.

 

А през 217 г. е документирано – келтите бият римляните с 12:9 в двубой край Дерби. Не го търсете в YouTube, няма го, проверихме, обаче страховито зрелище трябва да е било... Кръв, пот и сълзи...

 

И в средните векове човечеството рита здраво. Във Франция се трепят на сул (шул), но в Англия е най-страшно. Играят от село до село или от град до град гонят топката отбори по стотици из ниви и улици. Мачове битки. 

 

Търговците затварят магазините, майките крият децата и надничат страхливо иззад кепенците, животът замира – има мач. Трошат се кости, изтощени здравеняци припадат, кънтят викове от болка в мелета. Накрая призваният за герой на мача грабва натъпканата със слама топка и хуква да я натика в портата на съседното село.

 

Е как няма да забраняват наред футбола?Английският крал Едуард ІІ в началото на ХІV век е пръв в анатемата. Но – също като днес – хората трудно чуват гласа на разума, щом става въпрос за топка. Та трябва и синчето Едуард ІІІ през 1349 г. в указ за първи път да спомене официално думата футбол: „Хвърлянето на камъни, играта на кегли, борбите, футболът, хокеят, боевете с петли и други непочтени игри отблъскват цвета на младежите от стрелбата с лък и хвърлянето на копие....”Прав, но безсилен се оказва кралят и битката е загубена – вече малцина хвърлят копие или стрелят с лък. Да, никой не чува забраната. Защото срещу футбола укази издават още Ричард ІІ (1389), Хенри ІV (1401), Елизабет І (1542). Напусто. 

 

 

През 1538 г. френският парламент громи футбола. Отново напразно, защото се налага и през 1791 г. да се гласува текст: „Забранява се на всички лица да хвърлят каквито и да било топки, ...да се събират и тичат подир топката под никакъв предлог и под страх от наказание – глоба от 50 ливри.”

 

Бойният дух остава. Известен ред внасят само италианците, които още от средните векове са си тактически мекерета. В познатата от Ренесанса игра калчо утвърждават ограничения на терена, подредба на играчите по линии, церемонии и прочие съмнителни новости, които после плъзват във всички посоки. Но и калчистите се млатят яко. 

 

А в хрониките за 1793 г. пише за мач в Англия: „Избрани бяха шестима мъже от Нортън (в зелено) и шестима от Шефилд (в черно). Играха три дни. Имаше мнозина ранени, но нито един не почина.”

 

През 1815 г. в Итън създават писмени правила. Част от текста: „На съперника е позволено да събори носителя на топката по какъвто иска начин. Най-обичайното е да бъде спъван отзад, като му се подлага крак.”Леле, леле, червен картон за всички... При спъване отзад днес пищим като за престъпление срещу човечеството.

 

И да не мислите, че с оная 1863 г. секва времето на бойците? Напротив – води се още битка за правилата. Воините на терена настояват да е позволено спъването, макар и само под коленете, както и задържането с ръце. Кротките се събират на 8 декември 1863 г. в Кембридж и гласуват срещу ритането през краката. Противниците ги обвиняват в липса на мъжество и през 1871 г. основават Ръгби съюза.

 

Обаче и в кроткия футбол не се превръщат в благородни девици. И как да стане, щом главният съдия е въведен в подобие на сегашната си роля чак през 1892 г.?

 

Всъщност модерната форма на футбола започва в периода между 1903 г. (окончателно са определени размерите на терена, въвеждат наказателно поле) и 1912 г. (вратарят вече има право да играе с ръце само в пеналта). Футболът остава обаче здраво ритане. Факти безброй. Ето ви само някои наши.

 

 

На дербито „Левски” – ЦСКА (1:0) на 16 септември 1960 г. има 34 нарушения още до почивката. „Синьо-червеният” сблъсък на 10 декември 1983 г. завършва със 73 фаула. Правете сметката при чисто игрово време до 60 минути.

 

В първите два полуфинала от Шампионската лига през 2017 г.  „Реал”, „Атлетико”, „Монако” и „Ювентус” престъпиха общо 48 пъти правилата. Вече често се случва отбор да завърши мач с по-малко от 10 фаула. Всеки запалянко с повечко стаж помни как италианецът Клаудио Джентиле малтретира аржентинеца Диего Марадона в мача от Мондиал 82 – 2:1 за „адзурите“. При днешните нрави „доберманът” би получил втори жълт картон картон около 3-та минута, но тогава си остана с един. А привикналите на друго Лионел Меси или Кристиано Роналдо биха се разплакали най-късно в 17-ата при среща с Джентиле. Но футболът хилядолетия е игра за корави воини. Серхио Рамос изглежда като балерината Айседора Дънкан пред тия гладиатори. 

 

Всъщност промените в правилата във времето налагат ограничения, но не и нежен дух. Въвеждането на жълт картон през 1970 г. потиска още сатрапите на терена. Но ритането на воля си остава в общи линии.Технологията обаче уби воинския дух на футбола.

 

В средата на ХХ век телевизията започва да показва какво става по терена, вече е по-трудно да се покриеш, а и съдийските грешки изпъкват. Качеството на картината и броят на камерите обаче дълго не позволяват да се види всичко. Днес всичко е ясно.

 

Десетки тв очи следят всеки миг и всеки милиметър в HD формат и разпространяват по цялата земя. Няма спасение. Преди 30 или 50 години нямаше да спорим толкова има ли дузпа или червен картон. Нямаше да има достатъчно факти.

 

Затова – дайте да ходим на селски футбол. Не го дават по телевизията. И можем да видим автентична игра, която младите не познават. За добро или зло? За добро всъщност. Защото днес скоростта в елитния футбол е далеч по-висока, играчите са далеч по-мощни атлети. И ако имаше грубости като едно време, щеше да е далеч по-страшно. Днес повечето контузии са резултат от претоварване на тялото, а не от действие на съперник. Навремето беше обратното.

 

 

Да, футболът е друг. Но излиза, че и телевизията си има мъдра роля. Как ли щеше да завърши мачът келти – римляни през 217 г. при HD формат?На мача „Левски” – ЦСКА (1:1) на 11 март 1967 г. Георги Аспарухов вдига фланелката си и показва на рефера .... многото синини от ощипвания. Масово използван прийом навремето е защитник да стисне с палец и показалец нападател под мишницата или в кръста и да завърти мъчително плътта. Бранители използват и среден пръст, за други цели.Преди десетилетия стопери излизат и със скрити топлийки в ръце, за да бодат нападатели, особено при ъглови удари. Тялото реагира инстинктивно на болката и трудно се прави успешно отиграване в атака. И още ред мръсотии, затрити от развитието на телевизията, а вече и на ВАР. Друга игра е това вече... 

 


Източник: Ростислав Русев, Списание „Спринт”, брой 4, май 2017 г.

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ