Понякога 22 години любов не стигат. На въпрос какво най-много обичат да правят мама и татко в свободното си време, малката им дъщеричка Криси отговори „Да се целуват.”Йордан Бозов е феномен. Не понеже е стигал до НБА, а защото олицетворява смисъла на спорта – да си му верен, да не можеш да се наситиш, така че и на 40 години да оставаш в елита. Половинката му в живота Теодора също знае какво е елит и също в баскетбола. Представяме ви семейство Бозови – Йордан, Теодора, Кристина и Катрина. Започваме с главата на фамилията.
- Как се играе баскетбол на тази възраст?
- Започват да се появяват болки, физическа и психическа умора. От друга страна пък съм натрупал опит и сега ми е по-лесно да играя, отколкото на 22 – 23 години.
- Някога мислили ли сте, че на 40 все още ще се състезавате, и то на високо ниво?
- В главата ми се въртеше нещо до 33 – 34 години като край на кариерата. Всеки следващ сезон обаче е наркотик. Знам, че вече съм към самия край. Играя година за година и се наслаждавам на това, което правя.
- Явно се чувствате добре в Рилски спортист?
- Това е клубът, в който съм прекарал най-много години. Чувствам се отлично. Вече се познавам с много хора в града, разпознават ме. Самоков е идеално място човек да играе и да мисли само за баскетбол.
- Кой обаче е отборът на сърцето ви?
- Нормално е да кажа ЦСКА, защото съм израснал там. В моето сърце има място и за Балкан, в който съм прекарал много хубави три години. Ще остане място и за Рилски спортист, защото тук ще бъде краят на кариерата ми.
- Имате голямо сърце...
- Май не остава за семейството ми... Шегувам се, разбира се.
- Често ли ви разпознават? Сещате ли се кога дадохте първия си автограф?
- Нито често, нито рядко. Баскетболът в България не е толкова популярен, за да ни се обръща толкова внимание. Относно първия автограф... сигурно, когато започнах да ставам по-популярен в ЦСКА. Предполагам, че е било в края на 90-те години. В миналия век (смее се).
- Какво му куца на нашия баскетбол?
- Нивото на баскетболната лига не е високо. Не предлага това забавление, което се очаква. Все още има центрове в България – Ботевград, Варна и Ямбол, където залите се пълнят. В София Левски вече едва събира публика, ЦСКА няма отдавна. Не е като преди.
- Не е ли задължително да има вечно дерби?
- Задължително е! Не само в баскетбола, а във всички спортове. За съжаление ЦСКА няма. Можем само да се надяваме, че ще се завърне и ще е това ЦСКА, което беше преди.
- Важно ли е да си актьор в баскетбола? Във футбола например си е цяла наука...
- Това е причина, поради която не съм голям привърженик на футбола. Прекалено много се преиграва и симулира. Няма го мъжкото и истинското. Какъвто е човек на терена, такъв е и извън него. Не трябва да бъдеш актьор в живота и на терена.
- Вие от какво семейство сте?
- Родителите ми са преминали през спорта. Баща ми Иван е бил лекоатлет, а майка ми Маргарита – баскетболистка. Тя ме запали по баскетбола и тя беше човекът, който ме заведе в залата.
- Какъв човек сте?
- Имам малцина приятели, които се надявам да останат завинаги. Когато хората ме срещнат за първи път, могат да си помислят, че съм надменен. Просто понякога съм по-затворен. Опитвам се да бъда честен, учтив и добър.
- Баскетболът ли е най-голямата ви любов?
- Определено не. Преди беше, но откакто се появи семейството ми – жена ми и децата, баскетболът автоматично остана на второ място.
- Каква е историята на вашата любов?
- Йордан: Баскетболът ни запозна и така сме сериозно от 1998 г.- Теодора: Бях на 16 години, той на 17. Срещнахме се на ваканция в Равда. Познавахме се преди това. После имаше раздели и събирания...
- Какво ви дразни един в друг?
- Т.: Когато се ядоса и мълчи, а аз като се ядосам обикновено не млъквам. Не е много по приказките и това ме изнервя.
- Й.: Това е от зодията (смее се). Мислил съм си по този въпрос и не мога да намеря отговор.
- Т.: Това, че постоянно чистя.
- Й.: Свикнах с това, че тя е постоянно с парцалите и прахосмукачката.
- Как се живее с три жени?
- Й.: Не е лесно! Досега не съм усещал някакво надмощие в къщата. Все още обаче не съм сдал фронта. Не са се обединявали срещу мен. Голямата винаги е от моята партия. Готино е.
- Трудно ли му е на баща ти с три жени вкъщи?
- Катрина: Понякога. Най-много се изнервя, когато ние се караме. А ние се караме често, най-вече за играчки. Той ни прави забележки и се ядосва. Кара ни се и доста ни наказва. Понякога не ни дава да се занимаваме с таблетите и телефоните, друг път ни наказва до стената. Но аз много го обичам.
- Кое е най-ценното, което научихте от децата?
- Т.: Аз още продължавам да уча.
- Й.: Учат ни на търпение. И на това, че хората не трябва да бъдат избухливи...
- Т.: Дадоха ми огромно щастие. Да си гледаш децата живи и здрави всеки ден, е най-важното нещо. Най-важното нещо в живота ми, което ми стига и нямам нужда от абсолютно нищо друго.
- Как се справяте с отглеждането на децата почти през цялото време сама?
- Т.: Много е трудно. Влагам страшно много усилия. Нямам време за мен. Децата са най-трудното нещо, ако им се отдадеш, разбира се.
- С какво ви изненадаха последно?
- Т.: С боя преди интервюто (смее се). Голям рев беше.
- Й.: Това не може да те изненада.
- Т.: Не очаквах да има бой точно за този гердан (смее се).
- Как решихте да сложите край на баскетболната си кариера? Все пак носихте националния екип, бяхте част от велик период в ЦСКА...
-Т.: Приключих на 30 години, когато родих Катрина. Така се стече животът ни. Решихме да отидем с Данчо в Ботевград, където той играеше за Балкан. Нямаше как да се върна на игрището, защото нямаше кой да гледа Катри. Така минаха 1 – 2 години, после се появи Криси и не остана време за моята кариера.
- Катри, вече тренираш баскетбол. Родителите ти ли са виновни за това?
- И аз имах желание, и те малко ме бутнаха към залата. Много ми харесва. Готино е, забавлявам се и не съжалявам, че започнах да тренирам баскетбол. Може да се занимавам с това по-нататък, може и да не се занимавам. (бурен смях от всички). Освен баскетбола ми харесва да рисувам и да правя снимки.
- Т.: Катри иска да става фотограф.
- Криси: Катри обича най-много да рисува, а аз да танцувам. Пробвала съм да играя баскетбол, но не ми е лесно и май не ми харесва.
- Криси, с какво те ядосват мама и тате?
- Искам да си оставам сама вкъщи, а те всеки път ми казват „не, не, не”.
- Й.: А, ти искаш сама да си оставаш, за да си самостоятелна ли?
- Криси: Да!
- А защо още искаш да си сама?
- Й.: За да гледа таблета постоянно...
- Криси: Освен това не ми дават да пия сокове и да ям сладки неща и чипс... както те казват – боклуци (смях).
- А за какво най-често се карат мама и тате?
- Криси: За миене на чинии. Мама мие чиниите, обаче и тате иска да ги мие и спорят. Аз не помагам, не мога да мия чинии и не ми харесва. Аз обичам да ходя на танци, на маникюр...
- Каква искаш да станеш като пораснеш?
- Криси: Танцьорка или гримьор. Искам да сложа червило на тате и да го направя като Елза (б.а. - от филма „Замръзналото кралство”).
- Й.: Говорили сме, че момчетата не се гримират. Имаше един момент преди няколко дни, в който приличах на...
- Криси: На клоун (смее се).
- Й.: Да, на клоун, ама занемарен.
- Обичате ли да ходите на мачове на тате?
- Катри: Малко се ядосвам като изпуска.
- Криси: Обичам, но много се ядосвам като не вкарва кошове и като не печелят. Обаче тате е най-добрият баскетболист.
- Какво искате да кажете на мама и на тате, като ги видите?
- Криси: Наказани сте за цял ден! (смях).
- Каква е първата ви асоциация с думата баскетбол?
- Й.: Би трябвало да е забавление, но с времето и толкова години в професионалния спорт обаче ми идва думата победа.
- Какво обичате да правите в свободното си време?
- Т.: Почти нямаме. Но когато имам, обичам да го прекарвам, ако може в тишина и спокойствие. Имам нужда и да останем насаме, но не ни се е случвало от няколко месеца. Станах треньор на деца в Рилски спортист. Става все по-сложно. Деца вкъщи и деца на тренировка. Пълна лудница.
- Криси: Обичат да се целуват!
- Й.: При нас лятото е времето, когато сме заедно. От октомври до края на май нямаме свободно време. Аз напоследък започнах да чета страшно много книги. Иначе с брат ми лятото ходим за риба.
- Освен Теди, коя е най-голямата риба, която сте хващали?
- Й.: (смях) . Хванах едно шаранче 2 – 3 кг.
- Колко често си казвате „Обичам те”?
- Т.: Може би всеки ден..
- Й.: Казваме си все още (смее се).
- Криси: И се целуват!
- Ако животът ви беше филм, как щеше да се казва?
- Криси: Любов!
- Какво ще правите, когато приключите със спорта?
- Йордан: Цял живот се занимавам с баскетбол, от това разбирам. Може би ще остана в тази сфера. Например треньор по физическа подготовка. Напоследък това ме интересува. Занимавам се, търся материали и експериментирам върху тялото си. Ако не остана в баскетбола, ще се занимавам с нещо свързано с инвестиции и финанси.
Списание „Спринт”, брой 7, 2017 г.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
.jpg)
