Малката дъщеря на Йордан Бозов: Тате е най-добрият баскетболист!

Понякога 22 години любов не стигат. На въпрос какво най-много обичат да правят мама и татко в свободното си време, малката им дъщеричка Криси отговори „Да се целуват.”Йордан Бозов е феномен. Не понеже е стигал до НБА, а защото олицетворява смисъла на спорта – да си му верен, да не можеш да се наситиш, така че и на 40 години да оставаш в елита. Половинката му в живота Теодора също знае какво е елит и също в баскетбола. Представяме ви семейство Бозови – Йордан, Теодора, Кристина и Катрина. Започваме с главата на фамилията.

 

- Как се играе баскетбол на тази възраст?

- Започват да се появяват болки, физическа и психическа умора. От друга страна пък съм натрупал опит и сега ми е по-лесно да играя, отколкото на 22 – 23 години. 

- Някога мислили ли сте, че на 40 все още ще се състезавате, и то на високо ниво?

- В главата ми се въртеше нещо до 33 – 34 години като край на кариерата. Всеки следващ сезон обаче е наркотик. Знам, че вече съм към самия край. Играя година за година и се наслаждавам на това, което правя. 

- Явно се чувствате добре в Рилски спортист?

- Това е клубът, в който съм прекарал най-много години. Чувствам се отлично. Вече се познавам с много хора в града, разпознават ме. Самоков е идеално място човек да играе и да мисли само за баскетбол. 

 

- Кой обаче е отборът на сърцето ви?

- Нормално е да кажа ЦСКА, защото съм израснал там. В моето сърце има място и за Балкан, в който съм прекарал много хубави три години. Ще остане място и за Рилски спортист, защото тук ще бъде краят на кариерата ми. 

- Имате голямо сърце...

- Май не остава за семейството ми... Шегувам се, разбира се.

- Често ли ви разпознават? Сещате ли се кога дадохте първия си автограф?

- Нито често, нито рядко. Баскетболът в България не е толкова популярен, за да ни се обръща толкова внимание. Относно първия автограф... сигурно, когато започнах да ставам по-популярен в ЦСКА. Предполагам, че е било в края на 90-те години. В миналия век (смее се). 

- Какво му куца на нашия баскетбол?

- Нивото на баскетболната лига не е високо. Не предлага това забавление, което се очаква. Все още има центрове в България – Ботевград, Варна и Ямбол, където залите се пълнят. В София Левски вече едва събира публика, ЦСКА няма отдавна. Не е като преди. 

 

- Не е ли задължително да има вечно дерби?

- Задължително е! Не само в баскетбола, а във всички спортове. За съжаление ЦСКА няма. Можем само да се надяваме, че ще се завърне и ще е това ЦСКА, което беше преди.

 

- Важно ли е да си актьор в баскетбола? Във футбола например си е цяла наука...

- Това е причина, поради която не съм голям привърженик на футбола. Прекалено много се преиграва и симулира. Няма го мъжкото и истинското. Какъвто е човек на терена, такъв е и извън него. Не трябва да бъдеш актьор в живота и на терена. 

 

- Вие от какво семейство сте?

- Родителите ми са преминали през спорта. Баща ми Иван е бил лекоатлет, а майка ми Маргарита – баскетболистка. Тя ме запали по баскетбола и тя беше човекът, който ме заведе в залата.

 

- Какъв човек сте?

- Имам малцина приятели, които се надявам да останат завинаги. Когато хората ме срещнат за първи път, могат да си помислят, че съм надменен. Просто понякога съм по-затворен. Опитвам се да бъда честен, учтив и добър. 

 

- Баскетболът ли е най-голямата ви любов?

- Определено не. Преди беше, но откакто се появи семейството ми – жена ми и децата, баскетболът автоматично остана на второ място.

 

- Каква е историята на вашата любов?

- Йордан: Баскетболът ни запозна и така сме сериозно от 1998 г.- Теодора: Бях на 16 години, той на 17. Срещнахме се на ваканция в Равда. Познавахме се преди това. После имаше раздели и събирания...

 

- Какво ви дразни един в друг?

- Т.: Когато се ядоса и мълчи, а аз като се ядосам обикновено не млъквам. Не е много по приказките и това ме изнервя.  

- Й.: Това е от зодията (смее се). Мислил съм си по този въпрос и не мога да намеря отговор.

- Т.: Това, че постоянно чистя.

- Й.: Свикнах с това, че тя е постоянно с парцалите и прахосмукачката.

 

- Как се живее с три жени?

- Й.: Не е лесно! Досега не съм усещал някакво надмощие в къщата. Все още обаче не съм сдал фронта. Не са се обединявали срещу мен. Голямата винаги е от моята партия. Готино е.

 

 

- Трудно ли му е на баща ти с три жени вкъщи?

- Катрина: Понякога. Най-много се изнервя, когато ние се караме. А ние се караме често, най-вече за играчки. Той ни прави забележки и се ядосва. Кара ни се и доста ни наказва. Понякога не ни дава да се занимаваме с таблетите и телефоните, друг път ни наказва до стената. Но аз много го обичам. 

 

- Кое е най-ценното, което научихте от децата?

- Т.: Аз още продължавам да уча. 

- Й.: Учат ни на търпение. И на това, че хората не трябва да бъдат избухливи...

- Т.: Дадоха ми огромно щастие. Да си гледаш децата живи и здрави всеки ден, е най-важното нещо. Най-важното нещо в живота ми, което ми стига и нямам нужда от абсолютно нищо друго.

 

- Как се справяте с отглеждането на децата почти през цялото време сама?

- Т.: Много е трудно. Влагам страшно много усилия. Нямам време за мен. Децата са най-трудното нещо, ако им се отдадеш, разбира се. 

 

- С какво ви изненадаха последно?

- Т.: С боя преди интервюто (смее се). Голям рев беше.

- Й.: Това не може да те изненада. 

- Т.: Не очаквах да има бой точно за този гердан (смее се).

 

 

- Как решихте да сложите край на баскетболната си кариера? Все пак носихте националния екип, бяхте част от велик период в ЦСКА...

-Т.: Приключих на 30 години, когато родих Катрина. Така се стече животът ни. Решихме да отидем с Данчо в Ботевград, където той играеше за Балкан. Нямаше как да се върна на игрището, защото нямаше кой да гледа Катри. Така минаха 1 – 2 години, после се появи Криси и не остана време за моята кариера.

 

- Катри, вече тренираш баскетбол. Родителите ти ли са виновни за това?

- И аз имах желание, и те малко ме бутнаха към залата. Много ми харесва. Готино е, забавлявам се и не съжалявам, че започнах да тренирам баскетбол. Може да се занимавам с това по-нататък, може и да не се занимавам. (бурен смях от всички). Освен баскетбола ми харесва да рисувам и да правя снимки.

- Т.: Катри иска да става фотограф.

- Криси: Катри обича най-много да рисува, а аз да танцувам. Пробвала съм да играя баскетбол, но не ми е лесно и май не ми харесва.

 

- Криси, с какво те ядосват мама и тате?

- Искам да си оставам сама вкъщи, а те всеки път ми казват „не, не, не”. 

- Й.: А, ти искаш сама да си оставаш, за да си самостоятелна ли?

- Криси: Да! 

 

- А защо още искаш да си сама?

- Й.: За да гледа таблета постоянно...

- Криси: Освен това не ми дават да пия сокове и да ям сладки неща и чипс... както те казват – боклуци (смях).

 

- А за какво най-често се карат мама и тате?

- Криси: За миене на чинии. Мама мие чиниите, обаче и тате иска да ги мие и спорят. Аз не помагам, не мога да мия чинии и не ми харесва. Аз обичам да ходя на танци, на маникюр...

 

- Каква искаш да станеш като пораснеш?

- Криси: Танцьорка или гримьор. Искам да сложа червило на тате и да го направя като Елза (б.а. - от филма „Замръзналото кралство”).

- Й.: Говорили сме, че момчетата не се гримират. Имаше един момент преди няколко дни, в който приличах на...

- Криси: На клоун (смее се).

- Й.: Да, на клоун, ама занемарен. 

 

- Обичате ли да ходите на мачове на тате?

- Катри: Малко се ядосвам като изпуска.

- Криси: Обичам, но много се ядосвам като не вкарва кошове и като не печелят. Обаче тате е най-добрият баскетболист.

 

- Какво искате да кажете на мама и на тате, като ги видите?

- Криси: Наказани сте за цял ден! (смях). 

 

- Каква е първата ви асоциация с думата баскетбол?

- Й.: Би трябвало да е забавление, но с времето и толкова години в професионалния спорт обаче ми идва думата победа.

 

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Т.: Почти нямаме. Но когато имам, обичам да го прекарвам, ако може в тишина и спокойствие. Имам нужда и да останем насаме, но не ни се е случвало от няколко месеца. Станах треньор на деца в Рилски спортист. Става все по-сложно. Деца вкъщи и деца на тренировка. Пълна лудница.

- Криси: Обичат да се целуват!

- Й.: При нас лятото е времето, когато сме заедно. От октомври до края на май нямаме свободно време. Аз напоследък започнах да чета страшно много книги. Иначе с брат ми лятото ходим за риба.

 

- Освен Теди, коя е най-голямата риба, която сте хващали?

- Й.: (смях) . Хванах едно шаранче 2 – 3 кг.

 

- Колко често си казвате „Обичам те”?

- Т.: Може би всеки ден..

- Й.: Казваме си все още (смее се). 

- Криси: И се целуват!


- Ако животът ви беше филм, как щеше да се казва?

- Криси: Любов!

 

- Какво ще правите, когато приключите със спорта?

- Йордан: Цял живот се занимавам с баскетбол, от това разбирам. Може би ще остана в тази сфера. Например треньор по физическа подготовка. Напоследък това ме интересува. Занимавам се, търся материали и експериментирам върху тялото си. Ако не остана в баскетбола, ще се занимавам с нещо свързано с инвестиции и финанси.  


Списание „Спринт”, брой 7, 2017 г.