Синдромът на късата памет


Синдромът на късата памет
Българска федерация баскетбол
27-02-2019 18:30

Мария Маринова, BGbasket.com

 

Голяма част от българите страдаме от синдрома на късата памет. За добро или лошо, имаме уникалната способност бързо да забравяме много от нещата, които не ни засягат пряко. Всяко чудо за три дни, както е казал народът. В спорта не е по-различно.

 

Квалификациите за световното първенство по баскетбол в Китай през 2019 година са вече в историята. Мъжкият национален отбор завърши на пето място в своята група с четири победи и осем поражения и не успя да се класира за шампионата на планетата. Скоро ще стане десетилетие, откакто България не е играла на голям форум, така че на пръв поглед - нищо неочаквано.

 

Нека обаче да бъдем реалисти. Малцина са били тези, които преди началото на квалификациите, наистина са вярвали, че имаме сили да се преборим за място в Китай. България премина през няколко етапа, за да стигне до тази фаза, като три кръга преди края все още имаше шансове да играе на световното. Шанс, който европейският шампион Словения загуби доста по-рано. Така че нека не бързаме да критикуваме и да нападаме.

 

Да, краят бе разочароващ – поражение с 44 точки от Русия в Ботевград, последвано от още едно като гост на шестия в групата Босна и Херцеговина. Липсата на Александър Везенков, Дий Бост и Станимир Маринов определено се усети. Неприятното обаче не бяха толкова загубите, колкото това, че отборът не успя да покаже невероятния дух, с който спечели симпатиите на публиката в предишните мачове. Със сигурност има върху какво да се работи. Но повярвайте ми, никой не съжалява повече за пропуснатия шанс от тези момчета и треньорите им.

 

Въпреки неприятния завършек, през последната година и половина отборът ни отбеляза израстване. Напук на всички проблеми и скандали между клубовете,„лъвовете“ направиха така, че отново да се говори с хубаво за българския баскетбол. Отбор, който до преди няколко години дори не се събираше през лятото, срази третия в световната ранглиста Франция със състезаващия се в НБА Никола Батум и един от най-добрите играчи в Евролигата Нандо Дьо Коло. Дни по-късно малко не достигна на същия този тим да поднесе още една изненада, този път срещу Алексей Швед и Русия като гост.

 

 

Приехме победите за даденост, а бързо забравихме как през 2017 година се радвахме, че просто минахме предварителните квалификации срещу Португалия и Беларус. В първата фаза на същинските квалификации претърпяхме общо четири поражения, като спечелихме само двата мача срещу Исландия. Този отбор обаче игра на последното европейско първенство, което България отново пропусна. Загубихме двете си домакинства от Финландия и Чехия само с две точки, а след слаби пет минути в Хелзинки за втори път изпуснахме отбора на Хенрик Детман. Не бяхме далеч от истината и при гостуването на чехите. Помисляли ли сте си какво можеше да стане, ако бяхме спечелили поне два от тези четири мача? Защото наистина можехме.

 

Всичко това обаче вече е в миналото. На нас не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че на квалификациите за Евробаскет 2021 ще дойде и нашият момент и ще сътворим своята собствена приказка - така, както Черна гора с население от около 600 000 души го направи по пътя си към Китай.

 

Далеч съм от мисълта да слагаме розовите очила. Преди обаче да хвърлите камъка, спомнете си за всички онези положителни емоции, които са ви носили тези играчи през последните месеци. И ако след това още искате да го направите, давайте. Но ако не можете да ги подкрепяте, когато губят, не го правете и когато печелят…



Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ