Голомеев - от двора през арест и Канада до Топ 50 в света


Голомеев - от двора през арест и Канада до Топ 50 в света
Списание СПРИНТ
27-03-2019 20:30

Николай Кръстев

Списание „Спринт”, брой 5, юли 2017 г.

 

Атанас Голомеев е емблематична фигура в българския спорт. Много голям във всеки смисъл Змея разказа за „Спринт“ истории от дългата си кариера, започнала в училищния двор и приключила с бляскав бенефис през 1987 г., събрал най-добрите играчи в Европа. А през 1991 г. ФИБА включи българина в Топ 50 на най-добрите баскетболисти в света в своята история. 

 

Започнах с баскетбола на шега“

 

През 1963 г. като десетокласник с приятели тупкахме топката в двора на столичното 20-о училище „Тодор Минков“. На оградата седи човек и ни гледа. Тогава вече бях към 2 метра, жилав и здрав, но без много мускулна маса, която натрупах по-късно и до днес съм в състезателното си тегло на практика.

 

Та играем ние и в един момент този, който ни наблюдаваше, идва и ме пита: „Момче, ти тренираш ли баскетбол?“, „Не“, отговарям аз. „А искаш ли да тренираш?“, продължава той. Оказа се, че това е Венци Янев, треньор на юношите старша възраст на „Септември“. И още същата вечер бях на тренировка в салончето на 47-о училище в квартал „Стрелбище“ заедно с доста известни баскетболисти за възрастта си. Потренирах 2-3 месеца и на една контрола ме забеляза Петър Симанов, който водеше юношеския национален отбор. Покани ме в националния отбор, който тренираше в зала „Сливница“. Там ме питат: „Ти откъде дойде?“. А аз наистина дойдох отникъде – не съм минал през подрастващите и юноши младша. Започнах направо в старшата възраст. След още няколко месеца играх на първата си балканиада – за юноши в Атина.

 

Междувременно титулярният център на мъжете на „Спартак“ - бай Илия Мирчев, хвърли един милиционер в басейна „Република“ (днешния „Мария Луиза“) и го уволниха. Така останаха без център.  И ме повикаха, попаднах сред много именити играчи, 12-13 години по-възрастни от мен.

 

Играх на първото си европейско за юноши в Италия, където станах реализатор № 1 със 190 точки и 70 повече от втория – югославянина Крешимир Чосич. Към края на 1965 г. вече бях в мъжкия национален отбор, поканен от Кирил Семов – Сьомата, и с великани като Гецата Панов, Цвятко Барчовски, Симеон Радев и дори играх през декември на балканиада в Тирана.

Така за две години и половина стигнах от училищния двор до мъжкия национален отбор.

 

 

 

„Арестуваха ме, за да играя в ЦСКА“

 

Дойде време да влизам войник и вътрешният министър Ангел Солаков обеща, че в „Спартак“ ще се прави спортна рота по подобие на ЦСКА, за да може отборът да задържа талантите си. Получавам аз повиквателна да вляза войник, но от „Спартак“, клуб на МВР, ми казват – изчакай малко, спортната школа ще бъде сформирана до дни.

 

Отивам с Темелаки Димитров - Ачо, също баскетболист и много добър мой приятел, да гледаме футболен мач на стадиона на ЦСКА. Сядаме на трибуната и през второто полувреме пристигат четирима с автомати и ни арестуват. Явно някой ни е видял и хората в ЦСКА са се задействали.  Защото аз имам повиквателна, чакам всеки ден да вляза в новата школа на „Спартак“.

 

Вкарват ни в спортната рота на ЦСКА и ни остригват. Аз обаче не искам да играя там и давам наряд след наряд – един месец, втори месец. Мия чинии в кухнята до припадък... Писна ми. Приех да ме включат в отбора. Темелаки също. След месец отиваме в Люксембург и аз вкарвам 42 точки в първия си мач за ЦСКА. В отбора имаше страхотни играчи, след 6 месеца станахме шампиони.

 

Така до 1967 г., когато баща ми замина търговски представител в Монреал и аз отидох с него в Канада. Дълги години беше генерален директор на „Хранекспорт“.

 

В Канада вече съм като национал, но само на 19 години. Никой не ме познава. Появявам се и ставам хегемон - „Макгил юнивърсити“ беше в Топ 20 на света, 50 000 студенти, започнах да уча архитектура. Като си новобранец, не можеш да играеш в първия отбор, затова един сезон бях в „Оркид“. След това – 2 години в „Макгил“. От втората са ми и рекордите...

 

Третата година в университета не я завърших, защото от ЦСКА започнаха да ми изпращат билети да идвам за мачовете в европейските турнири. С ЦСКА (Москва), „Симентал“, „Барселона“...

 

Като се върнах и ми казаха – не може така, ако си студент, трябва да си в „Академик“. И започнах в „Академик“. С ЦСКА – 2 титли, с Академик – 4.

 

Разминава се с НБА и „Барселона“

 

Когато бях най-добрият център в колежанското първенство на Канада, беше нормално да проявят интерес към мен от университетските отбори на САЩ. Получих 5-6 покани, както и от „Ню Йорк Никс“ за летния камп на клуба.

 

Помолих баща ми да попита дали бих получил разрешение да уча и играя в САЩ. Отказът на властта у нас бил категоричен.

Втори път бях поставен на такова изпитание през 1973 г. в Барселона, когато станах реализатор № 1 на европейското първенство. По това време се сформираше баскетболът на „Барселона“.

 

Поканиха ме на среща на последния етаж на един хотел на брега на морето. Много искаха аз да съм в основата на първия им отбор. Един от босовете, който през цялото време пушеше пура, ми предложи 200 000 долара заплата. По онова време това бяха страшно много пари – примерно купих си „Мерцедес“ от Щутгарт за 2400 долара. Шефът с пурата ми каза: „Идваш, взимаш парите и си купуваш два ресторанта на брега на морето. Даваш ги под наем и цял живот може да не правиш нищо...“.

 

Мислих много дълго. Знаех обаче, че ако отида в „Барселона“ без разрешение, ще получа статут на невъзвращенец и предател у нас. Щяха да уволнят баща ми и брат ми (той работеше в „Кореком“), щеше да има репресии срещу най-близките ми хора. И не се реших.

 

Заради съдия пропуска олимпийска квалификация

 

Играхме някаква глупава контрола с Гърция в София. Съдията направи невероятни глупости и се ядосах много. Приближих го и направих този финт, когато държиш топката пред себе си и сякаш я подаваш рязко напред, но тя остава пред гърдите ти, а ръцете се изхвърлят напред... Реферът се стресна, не го докоснах, но ми даде техническо нарушение.

 

После светкавично се събра Управителният съвет на федерацията и ме наказаха да не играя една година. След 4 месеца ме оправдаха, но пропуснах олимпийската квалификация за Мюнхен 72 . Мачовете бяха в Амстердам и загубихме някои от тях с по 1-2 точки. После момчетата ми казаха, че с мен нямало да имаме проблеми да се класираме.

 

Лари Нанс ми носи таблата в ресторанта“

 

Един от най-големите играчи в НБА от края на 70-години и началото на 80-те Лари Нанс ми носи таблата с храна в ресторанта. Това стана на универсиадата в Москва през 1973 г. Видя ме в ресторанта, каза: „Този играч е много голям и заслужава уважение“, дойде, взе ми храната и я занесе до моята маса.

 

Има предистория. Американците пристигнаха със звезден колежански отбор у нас за контрола преди универсиадата. А дойдоха от Прага, където бяха разбили Чехия с 50 точки.

 

Тогава брат ми беше преводач на гостите и треньорът го попитал има ли добри играчи в българския състав. Брат ми отговорил: „Има поне четирима много добри. Единият е брат ми. Ще ви вкара поне 30 точки“. Онзи го изгледал невярващо и му предложил бас на бутилка уиски.

 

На почивката водехме с 6 точки, а аз бях с 22. Американският треньор отворил с шут вратата на съблекалнята и крещял: „Как тези хамбургери ще ни водят играта!!!“. Имал предвид, че бяхме с неособено висок състав, в който имаше доста яки играчи. А американците не играеха, а просто летяха и ни прескачаха. Е, победиха ни, вкарах им 36 точки, а брат ми си получи уискито. Месец по-късно Лари Нанс ми носи таблата...

 

 

А на Световната купа в Богота през 1973 г., където завършихме трети, играхме два мача с американците, като им вкарах по 23 точки. На пресконференцията треньорът им заяви: „Дайте ми Голомеев за няколко тренировки, за да науча моите как се играе на бодичек“.

 

На този турнир станах също реализатор № 1 – със 176 точки. Купата е в Музея на спорта на стадион „Васил Левски“.

 

20 цента или 4000 долара...

 

Когато играех в университета „Макгил“, мениджър на отбора беше американец от много богато еврейско семейство. Той живееше в Канада, за да не отиде да воюва във Виетнам. Казваше се Айра, бяхме добри приятели и ме покани за Коледа при своето семейство в Ню Йорк.

 

Междувременно се наложи в тренировъчната база да си купя сапун и му поисках 20 цента, защото моите пари бяха в съблекалнята. Дни по-късно, когато вече бях забравил за случката, на излизане от един ресторант ми каза: „Сега ли ще ми върнеш 20-те цента или по-късно?“.

 

Върнах му ги, разбира се, но това ме разколеба – помислих си, че ако отида на гости, ще ми „броят залците“ и няма да изкарам добре. Споделих колебанията си със съотборник и той ме посъветва все пак да приема поканата.

 

Посрещнаха ме страхотно в Ню Йорк. Баща му, който буквално не си знаеше парите, ме заведе в луксозен магазин за големи дрехи и ме облече от главата до петите, въпреки че аз постоянно се дърпах. С Айра обиколихме най-луксозните барове. Въобще – похарчиха за мен може би 4000 долара.

 

И като се прибрах в Монреал, момчето, което ми каза да не отказвам поканата, заключи: „Парите назаем са си пари назаем, гостуването си е гостуване. Доволен си, нали?“.

 

В Канада разбрах, че е много важно в живота не да имаш много пари, а достатъчно, за да живееш добре и да осигуриш семейството си. По-късно Айра ми дойде на гости в София, аз пак ходих в Канада и Щатите...

 

Титла срещу гурбет в чужбина

 

През 1981-ва бях на 33. Споделих пред тогавашния заместник-министър на вътрешните работи Ангел Карлов, че искам да изляза да поиграя в чужбина. Той ми отвърна, че ще стане, но първо „Левски-Спартак“ трябва да спечели титлата.

 

Станахме първи. И на банкета напомних на Карлов обещанието ми. Няколко дни по-късно шефът на дружеството Борислав Лазаров ме вика и ме пита: „Ти вярно ли искаш да излезеш в чужбина?“. Потвърдих, малко по-късно получих разрешение и станах първият български баскетболист с договор в чужбина.

 

Не помня как стана връзката с турския клуб  „Гюней Санай“ от Адана, който току-що беше влязъл в елита. Играх две години, като втората бях и треньор на отбора.

 

Собственикът на клуба Евгин бей беше турският аналог на Иван Славков – зет на втория по богатство човек в страната. Имаше огромна текстилна фабрика в Адана и влагаше много пари в баскетбола. Заплатата ми беше 1800 долара, от които получавах официално 550, колкото взимаше първият секретар в българското посолство в Турция. Другото отиваше в „Спорткомерс“. Разбира се, даваха ми пари и „под масата“...

 

Върнах се и поиграх още сезон в „Левски-Спартак“. После станах треньор на отбора и спечелихме титлата през 1986-а...

 

Кръщават го Змея в Южна Америка

 

На турне в Южна Америка ми излезе прякорът Змея. Бях най-младият в националния отбор за мъже и имах завиден апетит.

Винаги сядах от късата страна на масата. И придърпвах към мен всичко, което оставаше от другите.

 

Пръв ми каза Змея Цеко Барчовски или Димитър Сахаников, не помня точно кой от двамата. Но съм убеден, че после дълго Барчовски ми викаше Змейчето...

 

 

Кариерата


1966 – Най-добър реализатор на европейското за юноши в Италия със средно 17,6 т. на мач, вкарва 34 т. на Франция и 32 на Испания.

1969 – Дебют на европейско за мъже в Неапол с 5,5 т. на мач. Седмо място за България.

1971 - На Евробаскет в Германия вече бележи по 18,6 т. на среща, България е шеста..

1973 и 1975 – Топреализатор на европейските първенства в Барселона (22,3 т. на мач) и Белград (23,1 т.). В Испания е в идеалната петица с испанците Бускато и Брабендър, Сергей Белов (СССР) и Крешимир Чосич (Югославия). В Белград 1975 идеалната петица е почти същата – Бускато, Брабендър, Белов, Голомеев и Далипагич (Югославия). България е шеста в Барселона и пета в Белград.

1968 - Реализатор № 1 на всички времена за един сезон в канадското колежанско първенство с „Макгил юнивърсити“ - средно 37,5 т. на мач. Държи и рекорда за най-много точки в един мач като гост – 57. Член на Баскетболната зала на славата в Канада.

1968 - Спортист № 1 на Монреал.

9 титли като играч – ЦСКА (1967), „Академик“ (1970, 1971, 1972, 1973 и 1975) и „Левски-Спартак“ (1978, 1979 и 1981).

1 титла като треньор - „Левски-Спартак“ (1986)

21 юли 1987 г. в „Универсиада“ е бенефисът: България срещу Сборен отбор на Европа. Играят югославяните Дражен Петрович и Стоян Вранкович, гърците Никос Галис и Панайотис Янакис, италианците Антонело Рива и Валтер Манифико, израелците Мики Беркович и Дорон Ямши, французинът Ришар Дакури, чехът Станислав Кропилак и холандецът Рик Смитс.

1991-1992 - Президент на Българска федерация по баскетбол.


Тагове: Атанас Голомеев, баскетбол

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ