Записки от тефтера на един работещ треньор


Записки от тефтера на един работещ треньор
LAP.bg
19-05-2019 20:12

Текст: Александър Гигов

Фотография: lap.bg

 

Списание «Спринт», брой 0, 2016 г.

 

Треньорът, който прекалено дълго време оставаше извън светлините на прожекторите. За сметка на това на светло винаги са били успехите на клубовете, в които Георги Дерменджиев е работил.

Педант с дисциплина на военен. Което му помогна да направи немислимото. Независимо от възможностите на собствениците, голям футбол не се прави само с много пари. За това примери има много.

Какво обаче е щял да прави Георги Дерменджиев без футбол? Трудно е да се каже, тъй като всяка човешка съдба се върти около собствена орбита. Тя пък е трудно предсказуема.

 

- Труден въпрос. Дори не съм се замислял върху него. Навремето детството преминаваше по един съвсем различен начин. Бяхме навън и … просто играехме футбол. Непрекъснато. Имаше един проект „Футболна смяна 68”, който представляваше турнир за цялата страна за неорганизирани футболисти. Нашият тим стана шампион на България в тази 1968 година и след това за награда ни изпратиха да изиграем два мача в Москва и Волгоград. Те определиха моето бъдеще занапред. Оттогава не си представям живота без футбол. Дори и сега, като се замисля, не се виждам в друго поприще.

 

Говорим си в дните преди домакинския мач с Пари Сен Жермен от групите на Шампионската лига. Наоколо щъкат футболистите, а треньорът им с усмивка си спомня за своята кариера.

Сеща се и за наказанието.

 

- Моята кариера е малко странна. Като играч имам предвид. В казармата влязох в секретен обект на ВВС и беше почти невъзможно да ме изведат в някоя от специализираните спортни школи, макар да имаше интерес към мен. Онези години обаче бяха различни. Все пак успяха да ме изтеглят в Строителни войски и да заиграя в „Ударник” от Пловдив. Там ме забелязаха в „Славия” и аз приех да отида в София без да се замислям. Но ме наказаха да не играя една година, защото „Локомотив” (Пловдив) имаше претенции към мен. Стана след като се уволних от казармата, но преди това ме харесаха от „Овча купел” по време на първенството на Строителни войски. Нашият тим стигна до финалите и от „Славия” си избраха шест момчета от отборите финалисти. От Пловдив отидохме аз и Джери Алдев (б.р. – известен и като Илияз Алиев). Бях решил за себе си, че е по-добре да отида в Славия, за да имам развитие. А пловдивчани трудно излизат от Пловдив, но за мен не е никакъв проблем.

 

Може би Дерменджиев е един от тези пловдивчани с мнение, че големите неща на този свят не се случват само около бреговете, които мие Марица в селището с тепетата.

 

По-любопитното обаче е, че паралелно със състезателната си кариера бат’ Жоро започва да трупа опит за треньорската професия. След всяка тренировка и мач си води записки. За всичко.

 

Бил съм с него преди години в Братислава, където трябваше да разузнава местния „Интер” преди сблъсък с „Литекс” в турнира на УЕФА. Беше изписал почти една тетрадка, но си мислеше, че нещо му се е изплъзнало и цяла нощ превърташе видеозапис, за да бъде докладът перфектен. И така – ден след ден.

Не е изпускал тренировките на нито един чуждестранен тим, гостувал навремето в София. Било то клубен, или национален. Пак с тетрадката. Всичко – подредено и събрано, за да се използва в подходящият момент.

Логично следва и обучението във ВИФ. Колкото и парадоксално да звучи, Дерменджиев е треньорът, който и най-много залага на българското. Във времето, когато интернет може да ти отвори какви ли не врати. В ерата на достъпните програми за обучение в цял свят.

 

-Треньорската професия е наука. Убеден съм и до ден днешен, че човек може да стане отличен спортен специалист, ако изучава старателно всички предмети в Спортната академия. Там се учи всичко, от което имаме нужда. Има много сериозни предмети с отлични преподаватели. И философия, и психология, медицинските науки, методиките… Във ВИФ (б. р. – сега НСА) има всичко. Само някой трябва да се поинтересува. Да учи и да работи. Аз непрекъснато си купувам всички нови учебници в академията. Чета, препрочитам. Разбира се, интересувам се от новостите по света, но основното си остава за мен българското спортно образование.

 

Нещо да кажете? Пък после погледнете как играе Лудогорец и какво постигна…

Специалистът е научил много и от треньорите, с които е работил. Най-вече в общуването с футболистите, защото треньорството е много сложно нещо. А най-много е „откраднал” от носителя на КЕШ с Цървена звезда Люпко Петрович.

 

Дерменджиев цени треньорите, оставили трайна следа в отбора, след като те вече са далеч от него. Наставници с амбиции в переспектива.

За да постигне един треньор успех, пък му трябва време. И Дерменджиев веднага свързва големи проекти като „Арсенал” и „Манчестър Юнайтед” с колосите в занаята Арсен Венгер и сър Алекс Фъргюсън. А за адаптивен треньор пък пример за пловдивчанина е Карло Анчелоти.

 

 

Преломен момент в кариерата му е предложението на Атанас Маринов да работи в първия тим на пловдивския „Спартак”. Изключителна възможност за старт в треньорския занаят направо от мъжкия футбол, нещо което не трябва да се изпуска. Дерменджиев има едва половин година като треньор в детска школа.

 

В началото на тези записки споделих нещо за съдбата. Със сигурност бат’ Жоро не е предполагал, че цяло десетилетие ще живее в Ловеч.

 

-Литекс? Една голяма школа за мен. Отборът винаги играеше или за Купата на УЕФА, или в турнира на шампионите и аз при различните треньори се занимавах главно с разузнаването на противниковите отбори. Изключителна привилегия и голям плюс за мен. С този отбор имам влизане в групова фаза за Купата на УЕФА и излизане от груповата фаза в този турнир. Вторият ми пробив е с Лудогорец в Шампионската лига, което за България е много голям успех. Мачовете ми в Шампионска лига и Лига Европа надхвърлят 100. Това е огромен опит, даващ рутина и самочувствие. Дори един неуспех в тези турнири носи в себе си позитиви.

 

Несъмнено Дерменджиев е сред лицата на проекта Лудогорец. За някои спорен, но по резултати безспорен. Поне към днешна дата. Пък и като пример за футболен бизнес.

 

-Разликата е във влагането на голям интелект в този проект. Още от началото разбрахме, че амбицията на собствениците е реална и те имат огромното желание да реализират успешно своите футболни планове. Първата задача бе да направим отбор с печеливш стил, а втората – този отбор да прогресира непрекъснато. Важното е да се събират непрекъснато футболисти, притежаващи шампионски амбиции. В същото време в един такъв тим трябва да намираш изпълнители с лидерски възможности за ключови позиции. И това във всеки един етап от развитието на отбора. Като всичко споменато дотук да е константа. Да няма лъкатушене. Разбира се, трябва да прибавим отличната база, съвременната апаратура и европейските условия за работа. Те задължават непрекъснато да преследваш високите цели. В клуба работят малко хора, но те са, както казах, на високо интелектуално ниво. Президентът Александър Александров, изпълнителният директор Ангел Петричев, Теменужа Газдова, Методи Томанов, Георги Караманджуков. Разбира се и треньорският екип. Тук няма легенди. В Лудогорец няма хора, които да разправят само истории от миналото и да дават акъл какво трябва да се направи. Всичко е с времето си. За шест години този тим игра в групите на Лига Европа и два пъти в групите на Шампионската лига. Нещо изключително значимо. Имаме рутина на футболистите, а последователността вече не трябва да се нарушава. Иначе няма да има прогрес. За мен е голям успех категоричния начин, по който влязохме тази година в групите на лигата. Със самочувствие и мощ.

 

Колкото до обвиненията, че в отбора има малко българи, то Дерменджиев е убеден, че в момента няма родни играчи с възможности да се представят на толкова високо ниво. Според него новосъздадените частни школи не дават качество. Те просто са бизнеспроекти и от това страда целият български футбол.

 

За Дерменджиев предпочитанията са да остане в клубния футбол. При ежедневната динамика, при напрежението и големия адреналин. „Но никога не се знае какво ще се случи в треньорската кариера”. Кой знае, и бат‘ Жоро може да седне някой ден зад „чиновническото” бюро на националния селекционер.

 

А покрай работата специалистът преодоля притесненията от непрекъснатите полети. И се стреми да бъде, колкото се може по-често със семейството си. Което е нещо доста относително.

 

-Само който се е занимавал с този занаят, разбира за какво става въпрос. Аз съм щастлив, тъй като съпругата ми е много разбран човек и осъзнава моята професия. Взимам семейството си с мен, когато играем навън. Малкият ми син вече е във втори клас и сигурно чувства моята липса, защото учи в Пловдив. Големият пък завърши второ висше образование в Китай и изглежда ще се установи за по-дълго там. Ние обаче сме задружно семейство и се справяме.

 

Дерменджиев се справя. Без да се оплаква от околната среда или международното положение.

Просто пример, че нещата може да се случат и тук, стига да влагаш голямо сърце и любов.

 

Никога не съм бил в сянка

 

 

„Страшно дълго време бях помощник, ала никога не съм бил в сянка – споделя Георги Дерменджиев. – Винаги съм казвал своето мнение и то винаги и навсякъде е било приемано с уважение. Навсякъде съм работил много ангажирано и честно и треньорите са уважавали моето мнение. Във всички отбори са прилагани мои идеи. Аз пък не съм парадирал никога с това. Винаги съм знаел, че ще дойде и моето време и то дойде.

 

През годините се научих от всяка ситуация да извличам позитивното. Това е водещото за мен. После продължавам напред.

 

Аз не съм оставал никога без работа. Дори в месеците, след като се разделихме с „Лудогорец”, имах непрекъснато ангажименти и можех да започна работа веднага. Имах много оферти. Никога не съм искал да работя на парче. Аз желая да бъда в един отбор, който да преследва непрекъснато развитие.

 

Желанието ми е да работя със собственици, чиито амбиции са за години напред, за просперитет. Дори и при събран млад отбор. Сериозен футбол не се прави с работа ден за ден.”

 

Има купа със Славия

 

Георги Дерменджиев е роден преди 61 години в Пловдив, от чиито улици стартира и футболната му кариера. Юноша е на Локомотив (Пд), но най-силните си изяви на терена с топката прави с екипа на „Славия”. С „белите” някогашният защитник печели купата на страната, има сребърен и бронзов медал от първенството на „А” РФГ, успехи в турнира „Интертото” и участие във финал за Балканската купа. Като футболист Дерменджиев е играл още в Янтра (Габрово) и Спартак (Пловдив).

 

Десет години специалистът бе помощник треньор в Литекс, където стана шампион и натрупа огромен опит в евротурнирите. Дерменджиев за кратко бе асистент и в „Сливен”.

 

Естествено върхът в кариерата му е работата в „Лудогорец”, където започна още от създаването на проекта заедно Ивайло Петев, а след това бе асистент и на Стойчо Стоев. Дерменджиев обаче е първият български треньор, класирал роден тим два пъти в груповата фаза на Шампионската лига. С „орлите” той е пет пъти шампион и по два пъти носител на купата и суперкупата. С „Литекс” има и класиране на 1/16-финали в турнира за Купата на УЕФА като помощник на Люпко Петрович.

 

Женен е, има двама сина.



Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ