Младото сърце на стария войник


Младото сърце на стария войник
На 91 г. Танчо Тенев има медали в 26 дисциплини от 10 спорта и тренира за още. Снимки: Василен Димитров и личен архив
26-08-2019 10:34

  

    Василен Димитров, BGswim.com
 

Танчо Тенев влезе в историята на българския спорт и получи световно признание, ставайки на 91 години първият нашенец със световни титли в два спорта в рамките на един шампионат. Направи го в плуването и в скоковете във вода на планетарното първенство за ветерани в южнокорейския град Гуанджу. Състезателят на София Мастърс взе общо четири отличия и по този повод пускаме очерка за него „Младото сърце на стария войник“, излязъл в ноемврийския брой за 2018 г. на списание „СПРИНТ.



 


Дереджето на държавата е превърнала мнозина от пенсионерите над 70 години в работници без право на почивка. Тези, които са с акъла и в кондиция помагат за внуци и правнуци, търсят начини за допълнителни приходи. Предполага се, че поне щастливците доживели до 90 години би трябвало да са в заслужена почивка.  Не така мисли един нестандартно скроен бургазлия, акостирал в столичния квартал Люлин, чертае смели планове за международни спортни  успехи,  превръщайки апартамента си в зала за обща физическа подготовка, а парчето земя, затворено между разрушен паркинг и нов строеж, в полигон за хвърляне на гюле, чук, копие и диск. След всяко мятане вметва, че току-що е надхвърлил с метър-два постижението на актуалния европейски първенец.

Универсалният боец

Танчо Тенев е уникална и необхватна за описание личност. Не е чел, нито виждал друг в света да е спечелил като него титли и медали в десет спорта и 26  дисциплини в състезания от различен ранг – регионални, държавни, военни, студентски, ветерански, европейски. Роденият през 1928 година полковник е единственият по рода си 26-тобоец. Плаче за „Гинес“. Бившият физкултурен организатор от армията, понастоящем  отговорник на пенсионерската група в София, е майстор на спортната гимнастика, в леката атлетика, плуването (съответно в маратоните), всички видове стрелба - с огнестрелно оръжие и лък (бил е началник по бойна подготовка).



Има титли и отличия в акробатиката, бокса, борбата класически стил, вдигането на тежести. На 70 години взема акъла на сеирджиите, скачайки с главата надолу от Моста под Казиното на бургаски плаж по повод Седмицата на морето. Тренирал е и скокове във вода, съчетавайки отличната си подготовка на гимнастик и плувец. На Стария мост, построен от железопътни релси, постига повечето си победи, най-вече от градски състезания.

Златото на Дядо Танчо

Последните и най-ценни отличия са титлите му европейското първенство по плуване за ветерани в уютното словенско градче Крани. Триумфира на 50 м свободен стил и на 50 бруст и щеше да запише златен хеттрик, ако на 100 м гръб не бе подведен да забави темпото, тъй като води с чувствителна преднина, но доброжелатели му дават знак да го дава. На възраст е, а победата е опечена. При ветераните се състезава от 1994 г. и отличията си записва на сметката на Черноморец. Именно в Словения (тогава част от Югославия), но в гимнастиката, през 1948-а Танчо печели първия си голям медал в 80-годишния си спортен живот.



Как почитат героите си в Словения
 
„В Словения всеки спортен ветеран с медал получава парично възнаграждение. Подсигурени са му безплатни условия за тренировки. А при преминаването на планирания лимит от тренировки следва ново възнаграждение за ентусиазма и за дадения от него пример, споделя железният войник Тенев. - В България на такива като нас се гледа като на странници. Желанието ни да спортуваме и да се изявяваме на състезание е толкова голямо обаче, че намираме начини да заделим средства от пенсията, за да ходим на басейна. Това е причината да мога да тренирам само два пъти седмично – по километър на занимание. Имам желание за повече, но не ми е по силите. Надявам се институциите, организациите, спортните общественици да направят нещо по въпроса, та ветераните с постижения, а и не само те, да могат да тренират повече. В крайна сметка без да звучи самохвално това, което правим на тези години е пример и за подрастващи и за цялото ни общество.“

Парадоксално за човек, който като  ръководители и физкултурен деятел в армията е причината да бъдат създадени четири басейна и десетки  съоръжения, площадки писти, зали за спортуване на военнослужещи. „Много построих, но всичко е разрушено, е има ги като дупки, но не са съоръжения. Не може да се плува. Басейните, които изградихме за военнослужещи бяха четири – два в Звездец – на границата, в Шумен и в Бургас“, казва с младежка усмивка и без вайкане Танев, защото съзидателният му дух също не познава почивка.



Моят дом, моят фитнес

В дома си е направил десетки съоръженийца, закрепил е ластици за дърпане – помагат му за силата и плувната техника, но и за хвърлянията в леката атлетика. Зад вратата вади копие, което саморъчно си е направил от леки сглобяеми елементи. С лекота придърпва към секцията отрупана с медали маса, на която се води интервюто, за да стъкми импровизирана успоредка за гимнастика. Дневно прави по 1000 движения за всички видове спорт. Уредите му са около 20  - сред тях и 16-килограмова пудовка. Големият атракцион обаче е на няколко преки от блока му в Люлин 10. В нещо средно между обрасла поляна и незастроен терен, затворен между бивши гаражи и нови кооперации, си е разчертал терен за хвърляния.

С гордост показва отметките за диск, за гюле. Води към местенцето, на което под едно дръвче си е сложил столче за почивка. Пъргаво скача и вади изпод тайна ниша три елемента, от които сглобява още едно копие. Прави кратка разгрявка, поглежда дали има хора (нарочно е избрал локацията да има видимост за безопасност), после със завидна ловкост и прецизност мята уреда на 11 метра. Просто ей така.



И на 70 години скача с главата надолу.


 „Дори с този опит без разгрявка съм по-добър от водещите сили в ранглистата от Франция и Испания. И когато хвърлям така, често карам моята спътница Мария – учителка по биология и химия, да ми връща уредите. Тя е моето вдъхновение. На нея посвещавам успехите“, смее се Танев. През това време го аплодират неколцината зяпачи. „За кой вестник ще го пишете, та да си го купим?“, подхвърля най-нетърпеливата. За тях Танчо е знаменитост. Нещо като градска легенда, но за тесен кръг посветени. Наясно са със спортния път на полковника и неговото послание: „Искам да покажа на всички, че на тези години може да се спортува, а не да се ходи с бастун.“

Заветът на брата

Дядо Танчо спортува от 9-годишен. Като всеки морски хлапак първо се научава да плува, ходи с приятелите на пристанище „Камъните“, че е по-дълбочко, но не се увлича състезателно. Неговата слабост е гимнастиката, наследена от по-големия му брат Гочо Тенев. Баткото е един от първите ни балкански шампиони, както и главатар на дружество Юнак в Бургас. Тази длъжност Танчо ще наследи от брат си Гочо, загинал на фронта по време на Втората война с два ордена за храброст. Другият брат – Станю тренира борба. Всъщност децата във фамилията Теневи са общо девет, но три от тях умират в ранна възраст. 

Та Танчо тренира гимнастика към дружество Юнак в гимнастическия салон на ФД Локомотив в Бургас. Води подготовка с най-изявените ни състезатели. Част е от националния отбор. Печели медали. В системата на висшите учебни заведения триумфира и с шампионска титла по бокс 57 кг.

Постепенно започва да мултиплицира успехите се в десетки спортове. През това време завършва ВНВУ „Васил Левски“ в София. После спортната школа към ЦС на Българските професионални съюзи в столицата със специалност „общи спортове“. Служи в Сливен, Звездец, Шумен и Бургас като организатор по физкултурата. После се изявява в щаба на Трета армия в Сливен като началник на спорта. 

Сега Дядо Танчо може и да не дочува, да носи слухов апарат, но си остава с пъргав ум за спомени и планове. Откъде извира тази жизненост и неутолима жажда за спортни успехи в човека? Доказателствата са навсякъде в неговите родственици – братята, трити деца – едното от тях изявена плувкиня – Галя Илиева, състезавала се в бруста с Таня Богомилова. Внуците му от нея - Ева и Светослав са шампиони, съответно в басейна и на таекуен до. Иначе има общо седем  внуци и толкова правнуци.



Баща му оцелява във
всички войни през ХХ в.

Челиченият си организъм, несломим дух и дълголетие е наследил от баща си Петко Тенев. Железоколарът, който върти тежък чук, за да кове колела за каруци, участва във всички националноосвободителни войни на България през ХХ век. Самият Танчо не се плаши от хамалска работа. В ранното си юношество бъхти на най-тежката преса в производството рибни консерви „Славянка“. 

По време на Първата Балканска война баща му Петко е уцелен през раницата при тежък обстрел. Години след събитията рентгеновата снимка показва останки от шрапнел, смъкнали се ниско долу в торса.



Танев има десетки ордени като военнослужещ, но медалите ме са в пъти повече.

 

През Втората Балканска война на гръцкия фронт Петко се опитва да измъкне вражески сандък с патрони. И тогава е прострелян от високо от гръцки войник. Куршумът вади едното му око, чупи челюстта му, избива няколко зъби, излиза под другата скула, раздробявайки ключицата и рамото. Бащата на шампиона припада в близкия царевичак, където криещ се циганин го покрива с шума. На другия ден го влачи на гръб 400 метра, за да го предаде на българските позиции.

Впоследствие Петко е раняван и в другите войни, за да доживее до 90 години без една седмица.


Тагове: Танчо Тенев, СПРИНТ, ветерани, любопитно, шампиони, плуване, лека атлетика

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ