Басейн Червено знаме със сантиметър по-къс за Евро’85


Басейн Червено знаме със сантиметър по-къс за Евро’85
Снимки: BGswim.com и Sofia in Details
19-01-2018 10:20

 

Сълзите на Таня Богомилова при завръщането й в бетонния погреб „Червено знаме“ втрещиха и възмутиха широката общественост, но в плувните среди, както и спортните управници през последните 20 г., са наясно със състоянието на комплекса (най-вече покритата част), приел през 1985 г. елита на Европа.

Подобен би трябвало да е потресът и за превърналата се в джунгла насред Борисовата градина къпалня „Мария Луиза“, край чийто обрасли високи огради от десетилетие децата си разхождат столичани. Или да се зачудят защо през топлите месеци отборите от „сините“ спортове не могат да използват по предназначение трите открити басейна на „Диана“?

Или пък изобщо да се запитат как така за двумилионна София община, районни общини, държава, федерации и клубове, настоятелства, организации и пр. така и не можаха и не могат да намерят общ език, за да решат въпроса.

 

Както и да е, затрогващият репортаж на BTV, показал сълзите на шампионката и генерален секретар на БФПС Таня Богомилова, е повод СПРИНТ да припомни любопитна история, свързана с комплекс „Червено знаме“, който можеше и да не бъде домакин на шампионата на Европа през 1985 г. заради грешка в изчисленията. 

Разказана е за BGswim.com от доайена на спортната журналистика Асен Минчев.

 

 

Така изглежда от години покритата част от комплекс "Червено знаме".
Снимки: BGswim.com и Sofia in Details


Европейското първенство по плувни спортове през 1985 г. в София до този момент е най-голямото състезание на водните братя, организирано в България. За състезанията тогава старият басейн „Червено знаме” бе основно реконструиран (в сегашния му вид, с трибуни), а до него бе изграден и покритият басейн (днес в руини след продължаващ Бог знае докога ремонт).

Преди четвърт век бяха модернизирани и басейните „Диана”, „Спартак”, „Република” (предишният и сегашен „Мария Луиза” – също неработещ днес) и „Славия” (в продължение на близо четвърт век студио за снимане на филми), които приеха различни състезания от шампионата. Последните два, за съжаление, сега също нямат нищо общо с плуването.


В интерес на истината, задължително е да бъдем коректни и да си припомним, че всичко това стана в изключително кратки срокове. И главната заслуга бе на председателя на Организационния комитет за първенството Григор Стоичков, на когото ще цитирам длъжностите по тогавашния протокол - кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП, зам.-председател на Министерския съвет и министър на строежите и архитектурата.

До тук добре, защото и всичко мина добре. Освен високото спортно-техническо ниво на шампионата, също високо бе то и в неговата представителна, официална част. На тържественото откриване в събота, 3 август 1985 г. на басейна „Червено знаме” присъстваха и поднесоха приветствия президентът на МОК Хуан-Антонио Самаранч, президентът на ФИНА (Международната федерация по плуване за аматьори) и на НОК на САЩ Роберт Хелмик и почетният президент на ФИНА и президент на ЛЕН (Европейската лига по плуване) – югославянинът Анте Ламбаша.

Всичко това е добре известно, защото за него нашата и международната общественост тогава бе редовно и подробно информирана. Но има не съвсем лицеприятни неща от кухнята на шампионата, за които знаят само преките участници в трудната и напрегната подготовка за първенството.

 

А някои от тези неща можеха да ни направят сериозна беля. Като например дължината на големия 50-метров открит басейн „Червено знаме”. Както е добре известно на хората, близки до плуването, за да бъде официално одобрен, той трябва да отговаря на всички спортно-технически условия на ФИНА.

А едно от най-важните е до милиметри да бъде дълъг точно 50 метра, за да се признават евентуалните нови рекорди. Сред малцината добре запознати с това, между отговорните личности в строителството му, бяха шефовете на федерациите ни плувните спортове и по водна топка - Стефан Златаров и Андрей Константинов. Такъв бе и зам.- началникът на ЦСКА „Септемврийско знаме” Любомир Рунтов, известен бивш национален ватерполист, пряко ангажиран със строителството.

 

Още през март 1985-а на оперативка на Организационния комитет те поставят въпроса за измерване на бетонното корито на басейна преди да е облепено със специалните италиански плочки. Но това не става поради липсата на специален лазарен измервателен уред.

 

Едва в края на юли, само десетина дни преди първенството, с доставената от ЛЕН апаратура се стигна до крайно неприятното откритие, че вече готовият басейн, с поставените скъпи плочки е с няколко сантиметра по-къс.

На пожар от страната на басейна откъм хотела на комплекса плочките и малко от бетона бяха разбити, което бе значително по-лесното. За разлика от осигуряването на самолет за нови плочки от Италия, за което сондажите започнаха веднага. А при тогавашната ни обществено-политическа система те можеха да бъдат успешни само на най-високото партийно (то бе с приоритет) и държавно равнище. Основен двигател, за да стане мисията възможна бе началникът на ЦСКА „Септемврийско знаме”  проф. полк. Георги Христов. С него се достигна до тъста му, армейски генерал Добри Джуров – член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана и до Григор Стоичков, които решиха въпроса и новите плочки пристигнаха...

 

Ней се. Но защо трябваше да е така, на нокти? Да не говорим за излишния изкъртен бетон, защото се плащаше според количеството колко е излят, а не според нуждата от него... Което е друга тема, може би..




По време на европейското първенство в София през 1985 г. няма празно място на трибуните на басейна на "Червено знаме". На тази снимка вляво е бронзовият ни квартет от смесената щафета 4 по 100 м. На първия ред онляво на дясно са:  Радосвета Чинкова - майка на тенис звездата Цветана Пиронкова, Бистра Господинова, зад тях - Ваня Аргирова и Таня Богомилова.

 

Не е друга тема обаче надвисналата опасност от провал на стартовете още в първия състезателен ден на същия басейн. След сутрешните квалификационни серии, по обед се забеляза, че равнището на водата видимо е спаднало! И ако спадането продължи с дълбочината на още една плочка, ще останат над водата потопените в нея специални плаки, които състезателите докосват при обръщане и финиширане.

От което пък електронната времеизмервателна уредба престава да работи!? Естествено, че отново на пожар, само че вече не за дни, а за часове трябваше да се поправят неправилно монтираните отточни тръби за нормалната циркулация на водата.

 


Историческата титла на Таня Богомилова

 

Преди 33 г. бе постигнат най-големият отборен успех за плувните спортове. На ХVІІ европейски шампионат в София през 1985-а за България бяха извоювани 1 златен, 2 сребърни и 4 бронзови медала!

Безспорният връх бе първата ни титла от голямо официално състезание (от балканиада нагоре), спечелена от Таня Богомилова на 200 м бруст. След изключително оспорвана  борба във финала тя се наложи над двете страшилища от непобедимия отбор на бившата ГДР Силвия Гераш и Зилке Хьорнер. Таня стана европейска шампионка с 2:28,57 мин., пред Гераш - 2:29,02, Хьорнер - 2:29,82, Кузмина, Морева (и двете от бившия СССР), Ламперьор (Белгия) и др.


С вицешампионска титла и сребро бе другата ни златна рибка Соня Дангалакова. На 200 м съчетано с 2:17,35 мин. след Норд - 2:16,07 и пред Бьорнике (и двете от ГДР) - 2:17,96, Циндлер и Шулц (и двете от ФРГ), Филипсон (Швеция) и др.

 

Таня Богомилова ликува с европейското злато на 200 м бруст, побеждавайки германските страшилища Силвия Гераш и Зилке Хьорнер.

Втори индивидуален медал – бронзов спечели Таня на 100 м бруст. Тя финишира трета с 1:09,46 мин. след Гераш - 1:08,62 и  Хьорнер - 1:08,95 и пред Ламперьор и Ван Ставерен (Холандия) – и двете на четвърта позиция, както и рускинята Волкова и британката Бронедън  - и двете на шесто място.

 

Освен Таня и Соня завърши с два индивидуални медала. Второто си отличие Дангалакова спечели на 400 м съчетано, където стана трета с бронз - 4:50,69 мин., след Норд - 4:47,08 и Зирх (и двете от ГДР) - 4:48,73 и пред Лунг (Румъния), Шулц (ФРГ),  Фелоти (Италия) и др.


Бронзова бе и Ваня Аргирова, финиширала трета на 200 м св. Стил - 2:02,62 мин., след Фридрих - 1:59,25 и Щелмах (и двете от ГДР) - 1:59,88 и пред Орош (Унгария), Нимб (Дания), Лебек (ФРГ)... Изключително висока оценка заслужи и първият ни медал от голямо състезание при щафетите. На 4 по 100 м смесена Бистра Господинова, Таня Богомилова, Радосвета Пиронкова-Чинкова и Ваня Аргирова финишираха трети - 4:11,93 мин. след ГДР - 4:06,93 и СССР - 4:11,32 и пред Холандия, ФРГ, Италия.


При мъжете най-доброто ни класиране бе в щафетата 4 по 200 м св. стил, където Валентин Кочанов, Цветан Голомеев, Камен Атов и Петър Кочанов финишираха веднага след медалистите. Четвъртото им място бе постигнато със 7:34,05 мин., след ФРГ - 7:19,23, Швеция - 7:25,69, Холандия - 7:32,82 и пред Италия, Франция и др.


Дължим признателност и уважение към труда на личните треньори Антон Митров, Георги Дангалаков, Димитър Бобев, Ненко Джински, Евгени Доброславски и Паун Лазаров, под ръководството на старши треньора на националния отбор Панчо Гюрков и руския консултант на тима Иван Сивак.


Сред героите в плувните коридори на шампионата в София блестеше двуметровият Михаел Грос (ФРГ), който си отиде с 6 златни медала: на 100 и 200 м (с нов световен рекорд – първият и единствен досега, поставен на български басейн - 1:56,65 мин.) бътерфлай, на 200 м св. стил и от трите щафети. Открояваше се и плувкинята от ГДР Хайке Фридрих с 5 златни отличия: на 100 и 200 м св. стил и от трите щафети.


Медал за България имаше и в скоковете във вода, където шампионът на 3-метров трамплин от предишното първенство в Рим 83 Петър Георгиев не успя да защити титлата си, но завърши втори - 604.98 точки след Дрожин (СССР) - 635.52 и пред Дьор (ФРГ) - 592.98,  Винцковски (ГДР), Стайкович (Австрия), Йониханс (Холандия).


В синхронното плуване нямахме българско име сред финалистките.


При ватерполистите шампион стана отборът на СССР, пред Югославия, ФРГ, Италия, Унгария, Испания и др., а нашите останаха десети.


С най-много титли и медали общо от първенството си тръгнаха представителите на ГДР - 17 златни, 17 сребърни и 5 бронзови, следвани от СССР - 7, 4, 6, ФРГ - 6, 4, 6, Великобритания - 2, 3, 1, Франция – 2, 2, 0, Унгария - 2, 0, 0, България -1, 2, 4 и др.


Тагове: Червено знаме, БФПС, разруха, Таня Богомилова, София′85

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ