Красимир Балъков: На голф съм тичал най-бързо в живота си

Красимир Балъков: На голф съм тичал най-бързо в живота си
03-02-2018 10:08

 

От списание СПРИНТ

Ангел Виденов, снимки: личен архив и ЕПА/БТА


За Красимир Балъков се знае, че е майстор на точния удар. Но не само с футболната топка. Обича аристократичните игри и с по-малки топки като тениса и голфа, в които майсторлъкът е още по-важен.

 - Г-н Балъков, кога за първи път стъпихте на игрище за голф?


- Още докато бях футболист в Спортинг (Лисабон). Но там само стъпих, нямах интерес към играта. Запалих се по голфа по-късно, през 2001 година в Германия, когато бях в Щутгарт. Веднъж ме заведоха на голф игрище и така започнах.


- Помните ли резултата от първата си игра?


- Помня, че още на третия урок ние започнахме да учим учителя как се играе, вместо той да ни учи. Бяхме една група от футболисти. Обаче бързо установихме, че не е лесна игра. И се оставихме да ни учат.


- Бързо ли напреднахте?


- Да, бързо. Спортистите имаме необходимите качества и затова по-лесно навлизаме в голфа. Но си трябва време, за да усвоиш техниката и да подобриш ударите в тренировки. Да ви призная, аз по-рядко тренирах. Повече играех и докато играех, тренирах.


- Голфът по-трудна игра ли е от футбола?


-  Хм... Сложни спортове са, всеки си има трудности и не трябва да ги съпоставяме. Нормално е футболът да ми е по-лесен, играл съм го цял живот, а голфът ми е хоби.


- Възприемате ли голфа като спорт?


- Голфът си е спорт, ако се играе, както трябва. Не е толкова динамичен, но е здравословен. Това е аристократична игра, която можеш да я играеш, докато можеш да ходиш. Знам, че някои хора не го възприемат като спорт. И аз навремето не го възприемах, но вече натрупах доста години, макар като аматьор, и ви казвам, че голфът си е спорт.

В движение си 4-5 часа, ако ходиш, разбира се, а не се придвижваш с бъги. Аз предпочитам да ходя, да си нося чантата и след 18 дупки се чувствам доста натоварен.

 


-  Най-хубавото на голфа?


- Че си сред природата. И удоволствието, че играеш срещу себе си, а не толкова срещу противника. Всеки ден имаш нови предизвикателства. Когато мислиш, че вече си постигнал нещо, на другия ден установяваш, че наново трябва да се подобряваш.


- Има ли нещо, което не му харесвате?


- Не. Няма... Всъщност не ми харесва, когато се натъкна на хора, които не знаят за какво са на игрището. Не знаят правилата, етикета, не проявяват уважение, лъжат. Развалят една от най-интелигентните и джентълменски игри. Това ме дразни. Но това ме дразни като цяло и в живота.


- Колко често играете?


- Когато съм ангажиран с работа – рядко, защото нямам време. Когато съм по-свободен, голфът ми е като любимо хоби. Ако се занимавам в седмицата три пъти със спорт, поне два пъти играя голф.


- Най-добрият ви резултат?


- Минус едно, и то на официален турнир в Германия. Беше силен турнир. Спечелих го, имах ден. Това ми остава за цял живот.


Правили ли сте най-майсторското изпълнение в голфа да вкарате топката още с първия удар – Hole in One?


- Да, при това на турнир. Тогава ти записват името в голф клуба. Моето име е записано в голф клуба в Хетценхоф.


- Най-красивото игрище, на което сте играли?


- На много красиви игрища съм бил, изключителни! Българите трябва да сме много щастливи и горди, защото едно от най-красивите, да не кажа в целия свят, е „Трейшън клифс” на нашето Черноморие.


- Предпочитани партньори и съперници, известни на хората?


- С много известни личности съм играл. Франц Бекенбауер, Карл-Хайнц Ридле, Сеп Майер, Христо Стоичков, разбира се. В най-скоро време ще играя и със Стилиян Петров. Докато бяхме футболисти, той не играеше голф, започнал е по-късно. Преди месец и нещо се чухме и се разбрахме да направим игра, когато имаме възможност.


- Колко често обновявате „материалната база”?


- Като се запалиш, особено в началото, си мислиш, че колкото по-нови неща си взимаш, по-добре ще играеш. И докато разбереш, че причината да успяваш или да не успяваш, е в теб, а не в материала, вече си натрупал 4-5 чанти със стикове и гардеробът е пълен с дрехи. Аз съм преминал тази фаза. Стиковете сменям на 6-7 години.


- Обичате ли състезателната тръпка на игрището?


- Щом веднъж си станал професионален спортист, оставаш с професионално мислене. Обичам много да играя турнири, защото има предизвикателство. Дори в свободните игри между приятели винаги залагаме нещо дребно. Или вечеря, или по бира - състезателен елемент да има. Дори с жена ми играя състезателно.


- И кой печели?


- С жена ми играем с хендикап. Нейният е 29, моят е 6. И ако играе добре, много трудно мога да я победя, но ми се случва понякога (смее се).


- Имате ли любим играч на голф?


- Тайгър Уудс стана идолът на нашето поколение, по него се запалихме, когато правехме първи стъпки в голфа. Другият, който ми харесваше много преди години, беше Джон Дели, защото е странен и интересен като тип и имаше добри резултати, докато не съсипа всичко. Сега излизат млади и интересни голфъри, но няма някакъв идол, както преди. Аз се надявам Тайгър Уудс да се върне.


- Не ви ли е хрумвало да си построите или да си купите игрище за голф?


- Ако имах достатъчно пари да построя игрище, вече щях да съм го направил. Една дупка струва 1 милион евро, грубо казано. А на игрището са 18 дупки... Доста трябва да поиграя футбол още в най-доброто си време, за да се финансирам (смее се).


- На голф игрищата стават странни случки – от водните препятствия излизат крокодили, топката пада в гнезда на птици... Вие какъв куриоз ще ни разкажете?


- Веднъж в Атланта играехме приятели, на вързано, разбира се. Топката ми беше паднала в храсталака и всички ми викат – недей да влизаш там, по-добре да имаш наказателен удар. Но, аз нали съм много запален, влизам в храсталака да се опитам да извадя топката. И като стъпих две крачки навътре, видях една змия. Изхвърчах като фурия, по-бързо не съм бягал през живота си. Другите умряха да се смеят...

 

Няколко футболни дрийм тийма въртят стиковете в захлас


„Хокеят е игра за бели мъже. Баскетболът е игра за черни мъже. Голфът е игра за бели мъже, облечени като черни сводници.”


Думите на най-великия (може би) и най-богатия (без може би) голфър Тайгър Уудс отварят вратата към един спорт (може би?), в който играят държавни глави, топ бизнесмени, шоу звезди и няколко дрийм тима футболисти. С огромно желание те се обличат като „черни сводници” с традиционния широк (често кариран) панталон, тениска с якичка, шапка с козирка, пуловер с V-образно деколте, обувки с дебели подметки с шпайкове и задължителната ръкавица на едната ръка.

В тази екипировка всички са равни, без значение дали се казват Барак Обама, Бил Гейтс, Джъстин Тимбърлейк или Диего Марадона. Между другото, футболният гений прави чудеса и с малкото кораво топче за голф – вижте в youtube как жонглира с него „на 21”. Бива си го с краката, това знаем. Защо обаче хваща стиковете?

Има едно интересно обяснение за манията на футболистите към голфа – краткият им работен ден. Просто няма какво да правят. Една тренировка на ден, понякога – две. Останалото време е свободно, а дискотеките и баровете отварят късно. За разлика от игрищата за голф...



Шотландският защитник Алън Хансен като тийнейджър под натиска на баща си и брат си жертва амбицията си за професионална кариера в голфа, за да стане футболист. Бившият капитан на „Ливърпул” редовно върти стика и с хендикап 3 е един от най-добрите голфъри сред футболистите в цял свят. С по-нисък хендикап (2) се хвали единствено Андрей Шевченко, запалил се по голфа като играч на „Челси” и стигнал до второ място в аматьорското първенството на Украйна.


Дългичък е списъкът с голфъри от английския футбол. От ентусиазирани любители като Роби Фаулър, Пол Скоулс и Фил Невил до майстори като Джейми Реднап и Дуайт Йорк (хендикап 4), Гари Линекер и Мат льо Тисие (5), Теди Шерингам и Алън Шиърър (6), Дейвид Плат (7). Да свалим шапка и на сър Боби Чарлтън (хендикап 10). Лудостта им по голфа се обобщава от Теди Шерингам: „Предпочитам да спечеля „Мастърса”-а пред „Златната топка”.


Марадона е средна класа с неговия хендикап 16, но види ли англичани, започва да играе с ръце не само голф, но и футбол. И едва ли друг голфър може да се похвали, че е победил Фидел Кастро на негов терен и си е тръгнал по живо по здраво от Куба, изпратен с почести и подаръци.


До Марадона на първа дупка се строяваха двамата титани от 70-те години Йохан Кройф и Франц Бекенбауер (на него има кръстено игрище в Германия).

През 1992 г. като треньор на „Барселона” знаменитият холандец въвежда в играта някои от дрийм тима – Хосе Рамон Алесанко, Хосеп Гуардиола, Айтор Бегиристайн, Хулио Салинас и Христо Стоичков. Камата споделя, че голфът е „един хубав спорт за разтоварване”, „спокойствие, концентрация и техника” и „отстрани изглежда лесно, но е много трудно”. Той изпипва суинга си в края на футболната си кариера в САЩ, където играе голф почти всеки ден.


Тагове: голф, Красимир Балъков

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Съгласен съм Отказ