Валери Божинов за Земан, Буфон и Недвед

Валери Божинов за Земан, Буфон и Недвед
04-02-2018 09:48

 

От списание „СПРИНТ“
Стефан Стоянов, Дарик радио

Снимки: ЕРА/БГНЕС

 

„Минаха много години от старта на моята кариера. Искам да презаредя и отново да започна подготовка. Надявам се на дълга кариера, защото след 30 години човек се променя и мисли по съвсем различен начин, споделя пред списание „СПРИНТ“ Валери Божинов. - Старая се да полагам специални грижи за тялото си. Минах през какво ли не. Летящ старт! Нали помните, че ме смятаха за голямата сензация в Италия?

Няколко трансфера за много пари, които действаха и натоварващо, защото пораждаха очаквания. Две тежки травми в Англия, които ме провалиха в този емоционален шампионат. Ново завръщане у дома, тоест на Апенините. Грешката „Спортинг” (Лисабон) и прочие. “

Божинов премина много спирки, преди да се установи в Белград: Лече, Фиорентина, Ювентус, Манчестър Сити, Парма, Спортинг, отново Лече, пак Парма, Верона, Виченца, Левски, Тернана и Партизан...

 

Валери срещна много приятели, а част от тях са световни звезди. В Лече Мирко Вучинич му „носеше водата“. Във Флоренция се конкурираше с Джампаоло Пацини и Лука Тони, който  му стана добър приятел. Отново с екипа на Фиорентина се сблъска за първи път с Джорджо Киелини и още се ценят.


В Юве Божинов имаше редкия шанс да работи с грандиозни фигури. Джанлуиджи Буфон, Алесандро дел Пиеро, Давид Трезеге, Павел Недвед, прохождащият Клаудио Маркизио и прочие.


На Острова делеше стая с Мартин Петров, но завърза приятелство и с твърдоглавия Робиньо. Вратарят на Англия Джо Харт направи първите си стъпки в един тим с Валери.

В Парма нашият човек делеше съблекалня с Ернан Креспо и Кристиан Панучи...


Божинов има възможността да бъде трениран от фигури като Зденек Земан, Делио Роси, Дино Дзоф, Чезаре Прандели, Свен-Горан Ериксон, Франческо Гуидолин, Дидие Дешан и т.н.

Списъкът е много дълъг, но след колебания Валери успя да отсее за „Спринт” трима от тази елитна компания – Земан, Буфон и Недвед.

 


Зденек Земан нито веднъж
не каза добра дума за мен

 

Страхотен специалист и човек е Зденек Земан. Обожаваше атакуващия футбол. При него в Лече играехме 3-4-3 и настояваше да бележим голове. В атака действахме Вучинич, Чевантон и аз. Земан ме превърна в машина за голове, а бях изключително млад. Цяла Италия пишеше за мен, а той нито веднъж не каза добра дума...

Помня един мач с Интер. Вкарах два гола и завършихме 2:2. Влязох в съблекалнята и го попитах дали този път не е доволен? Погледна ме ядосано и каза, че не е доволен, защото не сме спечелили мача.


Изключително съм му благодарен за всичко. Още се поздравяваме за големите празници. Преди около година ми се обади и ме похвали за головете с екипа на Партизан. Казах му, че не е кой знае какво, говорим за първенството на Сърбия все пак, но той настояваше, че статистиката е важно нещо.


Сваляше ме на земята, когато бях млад, и е бил прав. Ранната слава ми тежеше. Радвах се да играя за него. Веднъж вкарах на „Стадио Олимпико“ в Рим, ако не бъркам – беше на Лацио, и го яхнах на конче. Мисля, че ми се ядоса, но аз кипях от енергия. Емоциите избиваха. Голям треньор е Земан. Казваше ми Bomber, така в Италия наричат голмайсторите.

 

 

Джанлуиджи Буфон наричаше
„врабче” мен и Дел Пиеро


Излишно е да говоря за неговите качества. Джалуиджи Буфон е най-добрият вратар от десетилетия.

 

Играхме срещу Ювентус за Купата на Италия с Фиорентина. Не бях вкарвал само на „бианконерите“ от големите в страната. Преди мача се хванах на бас с Лука Тони, че ще успея да ги накажа. Буфон не пази, защото заложиха на резервите, но изпълних обещанието. Затичах се към Тони и го прегърнах, за да му напомня облога, а той ми даде един потник и ми каза, че трябва да загрявам... По този начин ядосахме треньора, защото често мрънках, когато оставах на пейката.

 

По-късно имах много възможности да бележа на самия Джиджи Буфон, защото станахме съотборници. Без да искам, го спечелих от първия ден. По онова време имаше една реклама на минерална вода, която се въртеше по телевизията.

В нея участваше Алекс дел Пиеро, а на етикета имаше едно врабче. В съблекалнята седях до него, защото той е номер 10, а аз 9. Виждам го и му казах: „Как си, врабче?“. Буфон направо се заля от смях, защото никой не беше говорил така директно на иконата Дел Пиеро. Той не се разсърди, но след това аз станах врабчето. Джиджи постоянно ми викаше „врабче“, а от време на време така се обръщаше и към Дел Пиеро.

 

 

Павел Недвед ми
даде да целуна „Златната топка”


Павел Недвед е човекът, който първи ми подаде ръка в Торино. Изключителна личност.


След няколко тренировки ме покани да вечеряме в къщата му. На челно място в хола беше поставена „Златната топка“. Позволи ми да я видя, даде ми да я вдигна, дори я целунах. Голямо преживяване беше. Много е тежка „Златната топка“. Дори и като грамаж е нещо сериозно. Трябва да си футболист с тежест, за да я получиш, и Недвед беше такъв. Много работлив играч.


Сега не поддържаме контакт, защото ми е неудобно да го притеснявам. Той е важна фигура в управата на Юве, а това не е малко. Наскоро един скаут на клуба беше в Сърбия и поговорихме за Павел. Пратих му поздрави.


Мачовете в „Серия Б” му бяха много лесни. Всички момчета, които останаха в отбора през тази година, спечелиха огромно уважение от тифозите. До днес смятам, че Торино е мястото за футбол. В Италия навсякъде те пресират, но там не е така. Седнал си в ресторант, хората проявяват уважение.

 

Във Флоренция това беше абсурд. Там хората ти се качват на главата, но ги разбирам. Това е част от културата им. В Италия са откачени по футбола. Малцина чужденци имат уважението, което получаваше Павел Недвед.


Тагове: Валери Божинов, СПРИНТ