Първата над 2 метра


Първата над 2 метра
05-02-2018 08:01

 

От списание "СПРИНТ"
Яна Касова, BGathletic.com

Автомобил „Лада“ и 2000 лева получава Людмила Андонова за световния си рекорд в скока на височина

 

„Миналото е нещо, което е свършило. А бъдещето изисква труд и концентрация . Като партия шах – много трябва да мислиш как да преместиш фигурите, за да не те матират.”  Това е житейската философия на една от големите ни спортистки. Вярна на максимата си, Людмила Андонова рядко се връща към годините на постижения над 200 см, с които печели медали и подобрява рекорди в скока на височина. Днес живее в Маями.

На 20 юли 1984 г. става първата българка, преодоляла 200 см в скока на височина. И не само – тогава подобрява и световния рекорд. По същото време вървят олимпийските игри в Лос Анджелис. Социалистическият блок бойкотира и се състезава на турнира „Олимпийски ден” в Източен Берлин.

А Андонова сътворява чудеса. Осигурява победата с 200 см, които преодоля от първи опит. На тази кота актуалната световна рекордьорка с 205 см Тамара Бикова (СССР) отпада, а Андонова ликува като първата нашенка с гросмайсторска норма от 2 метра. После и на 202 см успява от първия опит. Пожелава рекордните 206 см – и тях преодолява от раз. По задължение съдиите измерват височината отново и се оказва, че е 207см и Людмила е подобрила върховото постижение не с 1, а с 2 сантиметра. След девет височини, преминати от първи опит в състезанието, Людмила завършва с три грешки на 210 см.


Няколко дни по-късно олимпийската титла в Лос Анджелис е спечелена от Улрике Майфарт (ФРГ) с 202 см.


Андонова си спомня: „На състезание през януари 1984-а в Русия победих за първи път Бикова, преодолявайки 193 см – тогава бе нов републикански рекорд в зала, и то само 4 месеца, след като родих Яна. Това ми даде пълното основание да вярвам, че през летния сезон ще успея да се справя с височини от порядъка на 200. И затова постижението от 207 не беше чак такава изненада. Техническите ми показатели сочеха, че можех да преодолея и 210.“


Наградата за световния рекорд е „Лада 1500” и премия от 2000 лв. Андонова е избрана и за Спортист № 1 у нас за 1984 г., а 207 см и днес е с резултат №3 във вечната световната ранглиста в „българската” дисциплина. Номер 1 е ненадминатата Стефка Костадинова с 209 см, следвана от хърватката Бланка Влашич с 208.

„През 80-те години наградите от държавата не бяха големи, но за сметка на това се полагаха много грижи, за да израснем като спортисти и да се реализираме”, твърди Люси.

Именно държавата обаче лишава Андонова от правото да се реализира в най-силната си състезателна година, след като страните от Източния блок отказват по политически причини да участват на игрите през 1984 г.


„В Лос Анджелис бях почти сигурна, че можех да победя – казва Андонова. – Бях физически и психически добре подготвена, скачах стабилно целия сезон.”

Седмица преди игрите в Сеул през 1988-а на лагер в Корея, Люси получава травма. „С тази контузия успях да достигна само до петото място с резултат от 193 см. Не знам как да го нарека – лош шанс или тренировъчна грешка”, чуди се и днес спортистката. Игрите в Барселона 1992 са последни за скачачката, която вече е на 32 години – там 188 см не са достатъчни да премине квалификацията.

Андонова се състезава в най-силните години на скока на височина у нас. Конкуренцията на момичетата ни по стадионите доведе до ерата на рекордите и големите победи и дисциплината стана „българска”. 


„Имаше период, в който постижение под 2 метра се считаше за незадоволително – искрена е Людмила.  – Не мога да кажа, че скачачките бяхме приятелки. Тренировките ни бяха на различни места и се виждахме основно на състезания, но тогава всеки се затваря в себе си за максимална концентрация.”


С една от великите състезателки в дисциплината обаче Андонова има особена връзка. Люси се ражда през 1960 г. в руския град Ростов на Дон от любовта на рускиня и българин, работещ в СССР. В същата област расте и Тамара Бикова. Това съвпадение е само малка брънка от приятелството на двете световни рекордьорки.


Андонова разказва: „Тамара и треньорът й ми помагаха по време на тренировъчни лагери. Аз съм една от първите българки със стила фосбъри (б.а. – съвременният стил, преди това техниката е коремно-претъркалящ стил и ножица). У нас нямаше много техническа информация. Руската школа беше на по-високо равнище. На едно от първите ми състезания в Русия, бях още млада и неопитна, трябваше да участвам на квалификация преди да стигна до финал. Имаше поне 16 момичета с резултати от над 195 см.

На финала бях много уморена и вероятно така съм и изглеждала, а Тамара дойде и ми каза: „Забрави за всичко и всички, представи си, че сме само аз и ти и скачаме на тренировка.” Впоследствие се е случвало и аз да й помагам. И винаги съм знаела, че и тя, и аз сме искрени в отношенията си.”


След спорта Андонова се отдава на семейството си. Съпругът й Атанас Андонов е все още рекордьор на България в десетобоя, а двете им дъщери не подминават школата на спорта.

Яна избра тениса, а треньор на Виктория в скока на височина е майка й. Несигурността у нас в средата на 90-те години на миналия век е причината семейството да стегне куфарите за голямото пътешествие за другия край на света.


„Заминахме със Зелена карта. Стана като на шега. Реших да дам възможност за избор в живота на Яна и Виктория. Тук (б.а. – в САЩ) също не е лесно. Никой не те очаква с отворени обятия. Трябва много да се трудиш, за да успееш. Една крачка те дели от това да спиш под моста, или да успееш. Считам се за успял човек. Почти изпълних задачите, които си бях поставила. Имам добра и стабилна работа – асистент-мениджър съм в най-голямата аптечна верига в страната. Дъщерите ми получиха добро образование.”

Сега Яна е счетоводител в една от най-големите американски фирми, а по време на следването е волейболист №1 в конференцията си. Виктория защитава екипа на университета си в Маями, като достигна до 187 см в скока на височина.


„Опита да се състезава на професионално ниво, но получи сериозна контузия, която изискваше продължително възстановяване и взе решение да се откаже. Сега завършва второто си образование като доктор-фармацевт”, казва гордата майка и се радва, че двете продължават да спортуват и дори стават в 6 часа преди работа и училище, за да ходят на фитнес.

А самата Людмила и днес е във форма, сякаш като за 207 см. Твърди, че спортува доста натоварено, защото по цял ден бяга след едногодишния си внук от голямата дъщеря. Но иначе от няколко месеца е включила плуването в ежедневието си, започва да посещава часове по изкуство и музика. 


„България ми липсва. Обичам София, Стара Загора и село Меричлери, откъдето е баща ми – казва 56-годишната някогашна рекордьорка. – С тези места са свързани най-хубавите ми спомени. Всяка година прекарвам отпуската си в България. Майка и татко ме чакат с нетърпение и тази година за първи път ще се запознаят с правнука си Джефри Робърт.”

Людмила Андонова не мисли за изминалите години. „Но съм една от щастливките, успели да изживеят своя звезден миг”, оценява благодарно своята съдба голямата лекоатлетка.

 

В началото е гимнастичка


Като дете Людмила Андонова отдава 7 г. на спортната гимнастика в Стара Загора . Пораснала много на височина, на 16 г. започва с лека атлетика. Следват още 16 г., в които я съпътстват 8 рекорда на България, световен рекорд, медали, призови места от универсиада, европейски и балкански първенства.

От целия си спортен път тя пази дълбок спомен за началото:

„Всички класации и медали са ценни за мен. Те отразяват моментното ми състояние през годините. Но на особено място бих поставила първото ми републиканско, на което участвах в скока на височина. Бях на 17.”


Тогава Иван Костин готви Люси за 400 м. Тя пък скача за забавление. Моли да я запишат и в скока.  „Всички бяха много изненадани, когато спечелих. През следващия зимен сезон опитах отново и като на шега отново спечелих. От федерацията поставиха задача на Костин да ме подготвя в скок височина.”


А мечтата на треньора да превърне Люси в отлична бегачка на 400 м с препятствия остава нереализирана.


След гимназията Андонова е приета в НСА и неин треньор вече е Христо Цонов. „Той ми беше като втори баща. Заедно трябваше да се учим, борим с трудностите. Цонов ме учеше, че ако имаш цел, винаги се намира начин да я постигнеш, да търся пътя. Разделихме се през 1985 г. Ако бяхме останали заедно, спортната ми кариера щеше да завърши по много по-добър начин.”

През същата 1985-а Андонова дава положителна проба за амфетамин на турнир в Лондон. Година по-късно ражда дъщеря си Виктория и след наказанието се завръща в сектора през 1987 г. До края на кариерата си тренира последователно при Чавдар Чендов, Петър Богданов и Стоян Славков.

 

 

Люси: Трябва да скачаш и със сърцето си


Людмила Андонова с трепет е гледала как Мирела Демирева спечели сребърен олимпийски медал в скока на височина в Рио: „Бях много доволна от факта, че за пореден път доказахме, че в България се раждат едни от най-талантливите състезателки за скок на височина.”


А за големите скокове – над 205 сантиметра, Андонова смята, че е нужна съвкупност от фактори: „Ако искаш да се изкачиш там горе, трябва да скачаш не само с главата и краката, а и със сърцето и душата.”


Тагове: Людмила Андонова, лека атлетика, история, Стефка Костадинова

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ