Методи и традиции за тормоз над футболните рефери

Методи и традиции за тормоз над футболните рефери
11-03-2018 11:30

От списание СПРИНТ 

Станил Йотов

Снимки: Бончук Андонов, Стоян Радков и Личен Архив

 

Във футбола има един голям грешник и това, разбира се, е съдията. Гонен, бит, печен на бавен огън, въртян на шиш, този забележителен персонаж всъщност е от онези фактори, които дават солта и пипера на играта. Особено в България, където представителят на футболната Темида винаги е удобно оправдание за несполуките на терена.

 

В над стогодишната история на футбола ни съдиите са подлагани на най-различни видове насилие и тормоз. Ако се заровим в архивите, дори може да установим, че у нас са се оформили различни регионални школи и течения за разправа с грешниците в черно.


Няма спор, че запалянковците са изключително изобретателни и мотивирани в атаките към съдиите. В миналия брой припомнихме за онзи мач между ЦСКА и Левски преди две десетилетия, когато някой хвърли жива змия по арбитъра Веселин Богданов. Но неговият предтеча Атанас Динев, известен още като Насо Свинята, е имал сблъсък на терена с жива свиня!

 Мито, дека бре с това гуде?

Това се случва през 1961 г., когато Ботев (Благоевград) приема ЦДНА в турнира за Купата на Съветската армия. За рефер е определен Атанас Динев. Уважаван бивш футболист на Левски, пет пъти шампион със "сините". Наричат го Насо Свинята, тъй като във всеки мач се раздава с всички сили - винаги напускал терена кален като прасе, с най-оцапаната фланелка. След края на състезателната си кариера става съдия, но запазва прякора си.


Снимка за спомен преди историческия мач Ботев (Благоевград) – ЦДНА през 1961 г., в който по съдията Атанас Динев е пуснато прасе

Благоевградчани го имат за свой, понеже като потомък на македонски бежанци от Гевгелийско живее известно време и при тях. Решават в двубоя срещу ЦДНА реферът да бъде респектиран по иновативна технология. Със сложната мисия се нагърбва смелият запалянко Мито Яната. Точно преди мача слисаните съседи виждат как комшията им е повел жива свиня към стадиона.

 

"Мито, дека бре с това гуде?"

"Карам го на Насо Свинята!", отвръща футболният любител.


Грухтящото същество е въведено без проблеми на трибуните, откъдето четвърт час след началния сигнал го пускат да нахлуе на терена. Атанас Динев едва не си изкарва акъла, след като вижда свинята да препуска право към него! Въпреки това свири мача по съвест, а цеденевистите си тръгват като победители.

 

Бой с камъни на "Цар Самуил"

Поначало Благоевградският регион минава за един от най-плашещите за футболните съдии. Първоначално ги пердашат на ръка, но след това се намесва милицията и чернодрешковците вече стават трудни да бъдат докопани. Въпреки това им намират цаката.

 

За най-кошмарен се смята стадион "Цар Самуил" в Петрич, където играе местният Беласица. В Петрич дори не стъпва гостуваща публика, тъй като в годините на социализма дотам се ходи само с открит лист. Всеки съдия се кръсти и целува (като за последно) децата си, когато го пратят на "Цар Самуил". При първия сезон на „Беласица” в елита от началото на 80-те години милицията криво-ляво удържа положението до мача с ЦСКА. Там публиката проявява творчески подход към тъчрефера Добрин Блечев. И открива огън с камъни, каквито се намират в изобилие по трибуните, а някои явно и си носят от къщи. Точен изстрел с парче от тухла праща арбитъра в нокаут за няколко минути, но в крайна сметка мачът се доиграва и приключва при 0:0.

 

"Лимонадения гол" в Пловдив

Инструментариумът срещу съдиите далеч не се изчерпва с петричките камъни. През 60-те години на мода са бутилките от лимонада, която се продава по стадионите. Публиката на Ботев (Пд) ги приема на въоръжение, което влиза в употреба при скандалния мач с Левски за титлата от пролетта на 1967 г.

 

След ранен гол на Георги Аспарухов „сините” се затварят и удържат аванса почти до края, когато Райно Стойнов стреля във вратата. Топката е избита около голлинията, не се вижда вътре ли е била, вън ли. Страничният рефер Александър Щерев обявява гол и хуква към центъра, само че главният Атанас Ставрев се бави с отсъждането. За да му помогнат да вземе правилното решение, хиляди зрители почват да мятат по него шишета от лимонада. В крайна сметка Ставрев мъдро зачита „лимонадения гол”, който се оказва решителен за шампионската титла на Ботев.

 

Помпата като оръжие за бой

Стадион "Цвятко Радойнов" в Казанлък пък може да се похвали, че е родил най-нестандартната практика за биене на съдии в цял свят. Операцията се извършва с помпи за велосипеди! Как става това?

 

През пролетта на 1969 г. местният тим Розова долина играе в последните кръгове на Южната Б група срещу Лъсков (Ямбол). На гостите, чийто съгражданин е тогавашният шеф на федерацията Недялко Донски, им трябва само победа, за да влязат в елита. Към края резултатът е равен, когато ямболци вкарват гол с глава.

 

Тотьо Тотев, тогавашен капитан на Розите, свидетелства в книгата "120 години история на футбола в Казанлък", че при центрирането топката напуснала терена с цял метър. Въоръжен с велосипедни помпи в ръце, народът нахлува да бие рефера Петър Николов. Но защо точно с помпи?

 

В онези години Казанлък е на първо място у нас по велосипеди на глава от населението. Всичко живо ходи на мач с колелетата. Заключват ги на стойки пред стадиона, но няма как да си оставят и помпите там, понеже може да ги откраднат. Затова зрителите си ги взимат с тях на трибуните. И при нужда помпата става опасно оръжие за бой на арбитри. "Съдията беше голям слаломист. Тичаше на зиг-заг, но не успя да избяга…", разправя още Тотев за помпената атака. Казанлъчани си плащат с изваждане от групата.

 

Сгащване на гарата

През 80-те години вече не само в А група, но и във втора дивизия съдиите стават трудни за улавяне от публиката. Дори когато народът обкръжи стадиона да докопа реферите, властите намират хитри начини да ги измъкнат, като ги преоблекат като милиционери. Но и тук запалянковците се оказват по-находчиви. В Мездра например хората уж се разотиват от стадиона, но всъщност причакват съдиите на гарата. В историята на местния Локомотив дори е документиран случай след мач с Осъм (Ловеч), когато прегрешилите рефери били сгащени във влака след отпътуването му за София и нямало къде да бягат. Тук вече се приложили методите на ръкопашния бой за вразумяване на цялата бригада.

 

Как да те сгазим - с влак или фадрома?

Безспорните №1 в нестандартните методи за обработка на съдиите са тези от Югозападна България. Борислав Манов, легенда на Марек, твърди че се е натъквал на изумителен садизъм в селските групи около град Станке Димитров, днешния Дупница. На някакъв мач преди доста години местните не само набили съдията, ами и го повлекли към близката жп линия. "Да го гази влаку!", както обяснили на техния диалект.

 

Още по-кошмарно е преживяването на известния международен съдия Любе Спасов през 1992 г. в миньорското село Брежани, Благоевградско. Там се играе реванш от квалификациите за влизане във В група между Пирински миньор и гостите от Искър (кв. Дружба, София). Тъй като предусещат какво ще се случва, софиянци пристигат с цял отряд охрана с газови пистолети. Любето пък е категоричен пред домакините, че ще свири само това, което вижда. Онези напразно го убеждават, че са домакини и им се полага едно рамо.

След 0:0 на почивката публиката, съставена предимно от миньори, атакува съблекалнята, но гардовете отблъскват атаката. Разярен, един от феновете пристига с фадрома и тръгва да гази съдийската стая и тази на гостите.

В крайна сметка се стига до съглашение, че Искър ще пусне три гола след почивката, иначе идва фадромата. Така и става, но след това Спасов пуска доклад до БФС и Брежани така и не влиза във В група. На следващата година подобен кошмар там изживява и Петър Янински, само че в мач на Пирински миньор срещу Ихтиман.

 

Свещеници кълнат грешниците в черно

Въпреки че преди 10 ноември духовенството беше низвергнато от управляващия режим, поповете бяха неизменна част от футболния пейзаж. И когато се налагаше, помагаха с клетви срещу съдиите.

 

Най-известен от запалянковците в расо е владиката Галактион, отявлен левскар, той често може да бъде забелязан на мачовете на Левски още през 80-те години, когато е игумен на Рилския манастир. Очевидци се кълнат, че светиня му често пустосвал реферите, когато не свирят както трябва. А да те анатемоса свещеник от такъв ранг си е гаранция, че ще ти се случи нещо лошо.

 

В Стара Загора навремето живее един от най-футболните попове. Поп Илия от намиращата се до стадиона черква "Света Троица" навремето не изпускал мач на Берое. Дори имал специално разрешение от митрополията да ходи на трибуните с расо.


Дядо поп отправял страшни клетви към реферите, когато режели неговия отбор. Известен е и случаят, когато свещеникът пристигнал на стадиона в цивилно облекло за мач с Черноморец.

Но пък носел две скумрии, вързани на кол, които развявал под носа на смаяните гости от Бургас.


 

Отец Димитър e култова фигура за Локомотив (Пд), независимо дали прави курбан с агне, здрависва се с Георги Илиев или показва бяла вратовръзка

Подобни функции да кълне съдиите, само че в Благоевград, изпълнявал поп Георги от едно от близките села, разправят по-старите почитатели на Пирин.


Локомотив (Пд) може да се похвали, че сред най-прочутите му фенове освен Георги Божилов–Слона и Катя Паскалева също има поп. Това е отец Митко от църквата "Свети Мина".

Прочутият свещеник не ходел на Лаута с расо, но бил прочут с розовата си риза и вратовръзка, на която баба попадия собственоръчно била извезала името на любимия му отбор. Клетвите му по съдиите хващали дикиш, разправят локомотивци. На един мач попът слязъл до тунела, теглил една по адрес на съдията Светозар Маринов, който секунда по-късно са спънал точно пред тунела и едва не се пребил.


Скандалният поп Иван от шуменското село Царев брод пък може да се похвали, че е единственият църковен представител, нахлул да бие съдията. Това се случва преди двайсетина години в дербито между местния тим и Динамо (Вълнари). През първото полувреме попът дошъл на градус, по расо и килимавка, която запокитил по съдията след едно отсъждане. На почивката отецът отскочил до църквата и след това се върнал по футболен екип. Настоял да влезе да играе, тъй като неговите съселяни не можели да вкарат гол.


Разбира се, нямало как да влезе, най-малкото понеже не бил картотекиран. Все пак смелият поп издебнал удобен момент, нахлул на терена, блъснал съдията, а след това докопал топката и я изритал във вратата на онези от Вълнари. Позакъсняла, охраната го подгонила на терена, но попът бил пъргав като акробат. Чак накрая един от полицаите успял да го докопа за ластика на гащетата. Футболният инцидент бил докладван на владиката, което допълнително утежнило положението на отчето. Същата седмица той вече имал друго прегрешение, след като подпалил селските гробища, уж да гони таласъмите.

 

Удар с тромпет

По принцип съдиите ядат бой с какви ли не подръчни средства – сопи, чадъри и др. Йордан Андонов, роднина на бившия национал Ивайло Андонов, обаче се пада да свири на много опасно място. Това е т.нар. Втора Бундеслига на Югозапада, обхващаща зоната около Гоце Делчев. През 90-те години на мач между селата Копривлен и Мусомища Данчо е халосан по главата с тромпет!


Пострадалият разказва: "Спомням си, че Копривлен биха с 2:1. На трибуните обаче присъстваха много пияни фенове, които бяха дошли направо от сватба. Това, че  на терена всичко бе нормално, вероятно приспа бдителността на полицията. Когато съдиите напускахме терена, до мен се приближи един от феновете и ме удари по главата с тромпет."

 

С милиция срещу рефера

Но дори и в ръцете на милицията съдиите не могат винаги да се чувстват сигурни. Така например Илмаз Рамисов свири през 1984 г. мача Шумен – Славия, който завършва 1:1. С обвинения, че не е дал две дузпи, шуменската публика окупира стадион "Панайот Волов" за разправа с арбитъра. Само че униформените от Шумен си свършват работата както трябва – първо теглили патриотично един бой на Рамисов за дузпите, а след това го извели невредим от стадиона. Както се казва: пито – платено.


Тагове: рефери, скандали, история, любопитно, СПРИНТ

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Съгласен съм Отказ