От архива на списание СПРИНТ: Стриптийз и мечка на стадиона


От архива на списание СПРИНТ: Стриптийз и мечка на стадиона
01-01-2020 10:01

 

Чалга и простотия се настаниха по арените с идването на демокрацията

 

Текст: Станил Йотов, в. „Уикенд”

Фотография:

 

Списание „Спринт“, брой 0, 2016 г.

 

В зората на демокрацията в България след 10 ноември 1989 г. Цар Футбол се сблъсква с нови почини в набирането на публика. Освободени от задръжките на „социалистическия спортен морал”, началниците на клубове вкарват в употреба всякакъв вид шоупрограми, понякога граничещи с безумие. Целта е да привлекат повече хора по трибуните.

Удря часът на певци, актьори и подобни изпълнители. С тях трябва да се компенсира влошаването на играта – да има зрелище все пак. А България се прочува и като първата страна, в която стриптийзьорка се съблича съвсем гола по време на футболна среща!

 

На 6 октомври 1990 г. привечер елитната и окупирала целия свят агенция Ройтерс съобщава: „На стадиона в Благоевград, отстоящ на 120 км от българската столица София, стриптийзьорка свали дрехите си пред 15 000 зрители, дошли да наблюдават футболната среща между местния тим „Пирин” и гостите от „Миньор”…

Какъв е случаят? В навечерието на мача президентът на „Пирин” (Благоевград) Илия Реджев решава да предложи на публиката нещо по-така. Защо не танцьорка, която да се разсъблече дибидюс пред всички? Нали вече табутата и задръжките са паднали…

По онова време голите танци на първите стриптийзьорки тъкмо навлизат в развлекателния бизнес у нас. Предприемчивият Реджев наема за шоуто прочутата тогава Мис Валенти, танцьорка №1 на пилон без сутиен и бивша състезателка по джудо. Преди мача е разгласено, че ще има „мъжка програма”. На стадион „Христо Ботев” пристига куцо и сакато, за да гледа еротичния спектакъл. Задачата пред момичето е да съблича всичко – както майка я е родила.


Съвсем предвидливо треньорът на „Пирин” Борис Николов – Заека, решава да задържи своя отбор в съблекалнята, докато Мис Валенти ще си сваля дрехите пред широката публика. Колегата му от „Миньор” Евлоги Банчев обаче прави груба грешка, като извежда своите да загряват точно преди стриптийза.

 

Вестник „Футбол” свидетелства за горещите събития: „Банчев наивно пусна момчетата си точно когато изпълнителката се раздели с остатъка от скромното си облекло пред въодушевената младежка част от публиката. Та, като започна срещата, дали миньорци още съпреживяваха спектакъла и имаха видения, или пък пиринци бяха решили да излеят „гнева си” срещу своя треньор, задето ги лиши от възможността да наблюдават еротичното шоу, но домакините твърде бързо върнаха гостите към суровата действителност…”.

Оказва се, че който играч не е гледал стриптийза, е по-добър във футбола. „Пирин” – „Миньор” 4:0!

 

Конкурсите за всякакъв вид миски също се намърдват на стадионите. Най-известният от тях е този за „Мис ЦСКА”, организиран на стадион „Българска армия” във времето, когато там работи с размах Валентин Михов. Спец във футбола и не по-малък спец в маркетинга, бившият профсъюзен шеф от „Кореком” е наясно, че публиката иска нещо лъскаво. Затова за мача с „Хамбургер” от турнира за Купата на УЕФА Михов организира конкурс за най-красивите привърженички на червения отбор. Не стига това, ами и пуска безплатен вход!

Повече от 30 000 зрители напълват „Армията”, за да гледат миските и футболистите. В студения следобед на 6 ноември 1991 г. участничките зъзнат само по дантелки пред въодушевените запалянковци.


За „Мис ЦСКА” е обявена манекенката Даниела Серданова, която бързо след това отива в обятията на играещия по онова време във „Валенсия” Любослав Пенев. И тук става като на стриптийза в Благоевград – футболистите на ЦСКА, които са зяпали мадамите на загрявката, падат от останалите в съблекалнята германци с 1:4.

Преди голите танци на Мис Валенти и конкурсите за най-красиви фенки стартовите повеи на демокрацията вкарват на стадиона и българската църква. До 10 ноември 1989 г. религията се явява табу не само във футбола. Три месеца след падането на Тодор Живков първите свещеници с кандилата вече са край футболния терен.


Тон на новата мода дават находчивите ръководители на „Берое”. На 24 февруари 1990 г. лично старозагорският митрополит дядо Панкратий пристига да чете молебен преди мача с „Локомотив” (Горна Оряховица). Молитвите му обаче дават съмнителен резултат, тъй като двубоят завършва 0:0. На всичкото отгоре след мача двете агитки се сбиват по не съвсем богоугоден начин, без капка християнско смирение.


Певци и музиканти също намират начин за гастрол по мачовете срещу съответния хонорар.



Малко известен факт за Йорданка Христова е, че доста преди да изпее химна на ЦСКА „Сърца червени”, чаровната изпълнителка вдига на крака публиката на стадион „Септември” в квартал „Красна поляна”. Данчето изпява клубния химн „Дай Боже, дай, всеки месец за „Септември” да е май!”, чийто текст си е откровено стихоплетство. Само че хората го харесват, тъй като се пее за Митата Якимов, Боби Станков, Манол Манолов – Симолията, Паро Никодимов, Павел Панов и други вехти септемврийци.


Парчето се върти нонстоп преди всеки мач. Почерпените в пивницата до стадиона запалянковци въодушевено мятат гьобеци, докато на скарата в централната трибуна цвърчат кюфтета и кебапчета.


В „Локомотив” (Сф) залагат повече на прохождащия в началото на 90-те попфолк.


Там след идването на Николай Гигов за президент почти всеки сезон се открива с някоя от прочутите фолкзвезди. Една година Нелина се вихри на пистата в „Надежда” с „Бял мерцедес ме преследва в живота”, на другата Глория поздравява публиката с парчето „За добро или зло”.


В Стара Загора, където е църковният дебют във футбола, през лятото на 1991 г. се появява за шеф Атанас Атанасов – Кеби. Варненският бизнесмен докарва в „Берое” не само най-силните футболисти на „Спартак” (Вн), но и шоумена Миодраг Иванов. Изпълнителят дори съчинява песен в чест на боса с политически привкус. Изпълнява я на стадиона пред повече от 10 000 зрители, като набляга на припева: „Няма Лилов, няма Георги Спасов, има само Кеби – Атанас Атанасов!”.


По онова време Александър Лилов е шеф на Висшия съвет на БСП, а брадаткото Георги Спасов е депутат от СДС и директор на синия вестник „Демокрация”. Кеби обаче е над тях!

С навлизането на силовите групировки във футбола музикалното оформление за зрителите по стадионите завива окончателно към чалгата. На мачовете на отбора на ВИС-2 „Велбъжд” в Кюстендил радиоуредбата дъни най-често сръбски фолк в стил „Плачи, земльо” на Драгана Миркович, разнообразяван чат-пат от висаджийски хитове като „Тигре, тигре, имаш ли пари?”.

В Перник прочутите Перо, Свинаро, Змейо, Баруто, Карабито и останалите босове на „Миньор” и „Металург” най-често насъскват своите срещу уплашения противник с „Малееей, страх” на трио НЛО.


Прочутият Станислав Танев – Камилата, пък кани на мача „Берое” – „Левски” турбофолк кючекчията Иван Карачоров – Попа, да поздрави гостите с парчето си „Куцо магаре”.

 

В това отношение обаче шефът на „Литекс” Гриша Ганчев удря конкуренцията в земята. За мачовете в Ловеч е наета специална циганска квартална музика, известна още като оркестър „Червените кхмери”.


Работата на квартета в състав тъпан, кларинет, китара и акордеон се състои в това да свири нонстоп точно зад треньорската скамейка на противника. Ясно защо.

На един мач с „Левски” обаче помощник-треньорът на „сините“ Емил Велев не изтрайва на маанетата и запокитва шише минерална вода по ромските „виртуози”. Кокала може да претендира, че е единственият, изгонен от съдията в цялата ни футболна история след скандал с музиканти! Описано е като „нападение над служебни лица”, тъй като „Червените кхмери” се водят на хонорар и носят табелки с надпис „Музика”. Стига се до безпрецедентно заседание в БФС с една-единствена точка – чалгата на стадиона в Ловеч. Дисциплинарната комисия препоръчва в тази връзка на „Литекс” да ограничи децибелите.

 

 

През същата 2004 година ромският оркестър е командирован и на европейското първенство по футбол в Португалия, а преди мача с Швеция – в Лисабон. Там посреща шведските фенове пред стадион „Жозе Алваладе“ в Лисабон с хита на Ивана „Сто патрона ще ти вкарам“. Не е известно обаче някой да е превеждал текста на скандинавците с цел да ги уплаши. Вероятно затова падаме с 0:5...


Опитите на някои футболни шефове през 90-те години да направят мачовете по-атрактивни направо

обръщат стадиона на зверилник.


За да става шоу, например президентът на „Локомотив” (Русе) Орлин Танов завежда жива мечка на мач!

 

Огромният самец на име Боби е вързан точно зад вратата на „Марица” (Пловдив), за да стряска гостите с рева си.


Разбира се, съдията на срещата не позволява на косматия звяр да прекара дълго време на пистата и Танов е принуден да си го прибере обратно. По-късно, след енергични протести на природозащитници, Боби е отнет от притежателя му и заминава на курорт в Белица при останалите мечки, покровителствани от Брижит Бардо. Остава в историята като единственият подобен животински вид, присъствал на професионална футболна среща у нас.

 

 

 

Салко Писин прославя националите след Париж

 

Футболните успехи на националния отбор на България също няма как да останат встрани от шоубизнеса. Зажаднели за слава, нашенците искат песни в прослава на тима и играчите.

Първенец в това отношение след 10 ноември се явява Салко Писин, естраден изпълнител от ресторант „Младост”, който се държи от някой си Иван Шопа. Последният е приятел на Димитър Пенев, който често разпива при него. Салко пък пее на ухо на Пената.

Усетили, че сега е моментът шоуто да започне, веднага след триумфа на „Парк де пренс” певецът и партньорката му Жени съчиняват парчето „България в Америка”, в която възпяват „Ицо, Любо, Емо и Боби – цялата Пенева чета”.


В края на 1993 г. творението на Салко оглася цялата „Витошка”, докато вървят салтанатите около тържеството за най-добър футболист на годината и коронясването на героя от Париж Емил Костадинов. Награждаването е в НДК, докъдето играчите начело с Христо Стоичков са закарани с файтони. По улицата е пълно с хора, за които са поръчани безплатни мръвки и половници с червено вино. Народът пие и пее „България в Америка”, която дъни от радиоуредбите.


Впоследствие публиката на националния отбор се сдобива с още песни за повдигане на бойния дух. Безспорният хит принадлежи на фолкзвездата Кали, която преди световното Франция’98 записва „Наш’та система 4-4-2”. Там се пее за български юнаци, трикольор-байраци и тежката дума на треньора Христо Бонев – Зума. Парчето е издържано по правилата на българския неокючек в ритъм „чак-трака, чак-трака”.


Нагласите в текста, че „тез момчета славни, за милиони, на света ще станат шампиони”, обаче рухват тежко след краха с 1:6 срещу Испания.

 

Шест години по-късно отново Кали в същия стил изпява „Пламен Марков – ти си марков, европейски в Португалия!” по случай класирането за Евро 2004. Само че песента остава далеч от успеха на „Наш’та система 4-4-2”. Футболният резултат е същият като предишния. Въпреки пожеланието „Който хванем, все ще пада – мачкаме наред” отборът се прибира с три загуби.


Парадоксалното е, че шоумен от ранга на Слави Трифонов така и не успява да направи песен, съпоставима с тези на самодейци като Салко Писин и Кали. Неговите „Българи юнаци, като един сега вървим” и „Франция, здравей!” така и остават невъзприети от широката публика. Народът си пада единствено по „И да паднем, и да бием – пак ще се напием”, която обаче не се явява нищо повече освен кавър на циганския хит „Гелям даде, Тудоресте”.   

 

 Юрист метна змия по съдия

 

Преди две десетилетия българският футбол се прочу по цял свят със забележително изпълнение спрямо съдиите. Датата 27 април 1996 г. остава в историята с единствения известен случай, когато по рефера е метната жива змия, при това в кондиция да хапе!

Същия ден на стадион „Васил Левски” се играе дербито ЦСКА - „Левски”. Армейците, водени от новия си треньор Георги Василев, се намират в позорна серия от 9 поредни загуби срещу вечния си съперник. Последните три от тях са на сметката на Гочето.

Пред около 25 000 зрители бедите за „сините” почват в 38-ата минута. С втори жълт картон е изгонен защитникът Димчо Марков. А в 69-ата минута Петър Михтарски си подлага крака в кадаифа от тела и – 1:0 за ЦСКА!


Армейците успяват да издрапат до победата. От скамейката на „Левски” пък непрекъснато скачат срещу съдията Веселин Богданов.

 

След мача тумба „сини”запалянковци се събира над тунела, за да псува арбитъра. Докато го прибират, към съдиите летят семки и бонбонки.

 

Изведнъж и нещо продълговато се устремява към реферите. Изстрелът обаче е неточен и странният предмет пада зад тях. Докато полицаите се опитват да укротят народа, един забелязва, че онова чудо почва да се движи. Оказва се, че някой е хвърлил жива змия! Влечугото пълзи по тартановата писта, не по-малко уплашено от околните. В крайна сметка храбър полицай премазва с тока на обувката си главата на змията.

 

Вечерта световните агенции гърмят за случая. „Необичаен начин за посегателство върху съдията показа привърженик на българския „Левски” след дербито с ЦСКА. Той запрати 70-сантиметрова змия, за щастие не отровна, към арбитъра Веселин Богданов. Очевидно в родината на Христо Стоичков са изнамерили нови средства за разправа с футболните съдии”, язвително отбелязва „Франс Футбол”.

 

Кой и как внася змията в стадиона?

 

Тарторите на двете агитки се кълнат след мача, че чак такава простотия няма как да им дойде на акъла.

В крайна сметка се разбира, че влечугото е хвърлено по рефера от младеж от добро семейство, работещ по онова време като юрист в Държавната агенция по приватизация. Правистът обаче бил умопомрачен левскар. Преди мача се насъскал от изявленията на Томас Лафчис и Андрей Желязков, че съдията Богданов ще реже „Левски”, тъй като се явявал близък по великотърновска линия на треньора на ЦСКА. Натъпкал змията в кутия от цигари и така успял да заблуди охраната. Идеята на запалянкото била да я метне на врата на рефера, ако съдийството не е както трябва.

 

Серпентолози обясняват по този повод, че водната змия по принцип е безвредна, но може да хапе и най-малкото е способна да отвори гадна рана.

 

Акулата на „Черноморец” по-скъпа от Цеца Величкович

 

Шоупрограмите за публиката във футболните мачове понякога могат да излязат твърде скъпо. С това са наясно най-вече в бургаския „Черноморец”, където във времето на треньора Красимир Балъков се подвизаваше акулата Шарки заедно с цял състав от девет мажоретки.

 

Оказа се, че за преоблечения като страховитата риба актьор Здравко Стоичков и кълчещите се танцьорки са пръснати маса пари. В Бургас се говори, че акулата била на твърд месечен хонорар от 3000 лева, а всяко от момичетата прибирало по две хилядарки. Срещу това съставът гастролираше на мачовете на стадион „Лазур”, а в делнични дни шестваше по улиците на морския град и агитираше хората да ходят на футболните срещи. След като парите в „Черноморец” свършиха, ръководството се принуди да обяви развод с Шарки и мажоретките.

Дори и босът на „Лудогорец” Кирил Домусчиев не се е изръсвал с толкова пари за увеселителната част. През май 2015 г. богаташът развърза кесията и нае сръбската звезда Цеца Величкович да пее по случай шампионската титла и откриването на трибуна „Моци”. Изпълнителката на „Лепи громе мой” получи чек на стойност 30 000 евро за един час пеене.


Тагове: Спринт, архив