Златно наследство


Златно наследство
07-03-2020 16:43

Само 18-годишен, Едмонд Назарян стана единственият първенец за България в класическия стил на първенството по борба на Стария континент през миналия месец. Направи го при дебюта си в състезание от този ранг при мъжете, след две европейски титли при подрастващите. Така, освен че продължи семейната традиция в спорта, прекъсна и тригодишната пауза, в която български представител в мъжката борба не беше печелил злато.

Никой не очакваше това представяне от Едмонд, който признава, че е взет в отбора, за да трупа опит. „Настройвах се във всяка среща и исках да докажа, че мога да надвия най-силните борци в моята категория. Просто ми се получи и съм много щастлив“, коментира тийнейджърът, който е син на двукратния олимпийски шампион в борбата Армен Назарян. Той още не може да повярва на постижението си, но го обяснява с наученото от баща си: „Като вярвам в себе си, всичко се получава. Това е мотото на баща ми – вярвай в себе си. Няма значение кой е пред теб. Излизаш – и бой докрай. До последната секунда даваш всичко от себе си и всичко става“, обяснява Едмонд. Той разказва, че някои от съперниците му са респектирани от фамилията му, но има и такива, които се надъхват да надвият сина на Армен Назарян. Това прави задачата му по-трудна, защото освен за себе си той трябва да се бори и за да защити името на баща си. „Преди да изляза на тепиха, сега на европейското баща ми каза: „Ти си победител, аз вярвам в теб“, не знаех дали наистина вярва в мен. Отвърнах: „Тате, аз ще ти пазя фамилията“. Той изключително много ме мотивира, нахъсва. А и след време ми се ще да върна златния олимпийски медал във фамилията“, разказва младият борец.Едмонд стана европейски шампион за мъже след победа на финала над миналогодишния шампион Виталий Кабалоев (Рус) със 7:3.


Личният треньор на Едмонд Емил Иванов, двукратен световен шампион, признава за изключително ценно качество на таланта – мобилизацията в тежки моменти. Така става и на силен турнир в Истанбул. Назарян-младши се разболява и като следствие смъква тегло. Въпреки това стига до битка за бронза. Преди срещата обаче няма сили да загрява. „Подканих го да потренира, а той направи няколко движения и спря, разказва Иванов. – Но щом стъпи на тепиха, забрави всичко. За минута размята азера, „уби го“ и взе бронза!“


Живота на състезател прави трудно съчетаването на борбата с училището, но Едмонд успява. Тази година завършва Руското училище към посолството в София. „Сега пропускам много, но какво да направя – борбата и училището ще ги редувам, мога да взема и златен медал в училище“, смята Еди. След това планира да продължи обучението си със специалност по право или икономика. Няма време за нощен живот, но и не го влече. Между тренировките и уроците играе шах, с който тренира бързата си мисъл, събира се с приятели да порита и футбол. 


Противно на очакванията, борбата не е първият спортен избор на Едмонд. Когато е дете, плува, играе футбол, пробва гимнастиката, но пък когато отива на тренировка по борба, открива магията на този спорт, предлагащ атракция за малчугана. Първо се занимава със свободния стил, но се премества в класическия, който му допада повече заради по-атрактивните хватки. Толкова е увлечен по тренировките, че нищо не може да го спре – сменя по две превозни средства от обществения транспорт, за да стигне до залата на „Славия“. 

 



Бащино наследство


Баща му научава случайно, че наследникът му тренира борба, след като се прибрал от лагер и видял, че Едмонд гледа борба по телевизията. Армен не се учудил, че Еди е тръгнал по стъпките му, все пак именитият му баща сложил пъпа му под тепиха преди 18 г. 


Едмонд е целеустремен като баща си. „Ние арменците сме златари и признаваме само златото”, неведнъж е казвал Армен, който печели медали от големи първенства и за родната Армения, и за България. Той започва да се бори, когато е на 8 години, в Масис, Армения. В залата го води брат му. Известен треньор вижда Армен още на първата му тренировка и го записва на състезание, на което станал първи. Наставникът казал, че ще стане двукратен европейски шампион. Е, станал и двукратен олимпийски. 


Медалите наистина започват да се трупат на врата на Армен, като през 1996 г. достига до олимпийската титла в Атланта. През същата година пристига в България, като за привличането му са отговорни Валентин Йорданов и Гриша Ганчев. Получава българско гражданство през 1997 г. и през 2000 г. носи олимпийска титла и за България. С екипа на страната ни става три пъти световен шампион и четири пъти европейски. 


В България Армен идва със съпругата си. Той иска ръката на бъдещата си жена Инга, когато тя е на 13 г. „Там имаше борба малко, защото изведнъж да кажеш, че искаш ръката на дъщерята – това е шокиращо за едно семейство. Те трябва да преценят как ще продължи моят живот, кариерата ми как ще продължи. Такива въпроси, на които аз трябваше да отговоря. И след един месец получих отговор, че са съгласни“, спомня си Армен. Сватбата е по арменска традиция с над 400 гости, а за приятелите в София правят и българска сватба. Семейство Назарян вече почти две десетилетия живее в България, но началото за бившата актриса Инга е трудно. Налага й се да стои сама вкъщи, докато Армен непрекъснато пътува по лагери в преследване на шампионските пояси. Не й се иска да има още борци в семейството именно заради непрекъснатите отсъствия, но и двамата синове Назарян – Едмонд и Гриша, избират именно тепиха. По-малкият брат на Еди също върви по стъпките на по-старшите от него. За Инга е успокояващо, че поне дъщеря им не избира борбата. 


А имената на децата на Назарян имат история – Едмонд е кръстен на Граф Монте Кристо, Едмон Дантес, а Гриша – на Гриша Ганчев – „на човека, заради когото станах българин и ми е като втори баща. Това, което е направил за мен и семейството ми и за българската борба, няма да бъде забравено. Дъщеря ми Инес е кръстена на майка си”, казва Армен. Армен Назарян дава ценни съвети на сина си преди битка


И въпреки че Армен Назарян днес е старши треньор на българския национален отбор по класическа борба, за него не е толкова важно децата му да гонят отличия от големи първенства, а по-важно е просто да спортуват: „На неговата възраст децата започват компютрите, да пушат, да пият. Не ме интересува дали ще стане голям шампион. Това зависи от треньорите, от вътрешната му дисциплина. За мен най-важното е децата да спортуват и да не се занимават с другите неща”. Сега вижда, че талантът на Едмонд предполага много високи отличия и се надява един ден да го надмине по успехи. А това, с оглед на легендарния статут на Армен в световната борба, няма да е никак лесна задача.


Източник: списание "Икономист"
Тагове: Борба, Едмонд Назарян