22Bet

Симеон Варчев - Перфекционистът или Как осмото място в Европа беше прието за неуспех


Симеон Варчев - Перфекционистът или Как осмото място в Европа беше прието за неуспех
03-12-2020 19:57

 

Николай Кръстев, главен редактор на сп. СПРИНТ

Симеон Варчев е другото име на перфекционизма в баскетбола. Без значение дали ще се хареса на някого или не и без въобще да мисли за това, огромният авторитет на Варчев му позволяваше винаги да отстоява позицията си в българския баскетбол., пък била понякога тя и спорна. Именно тази настойчивост и неговият перфекционизъм му донесе в крайна сметка не само безспорните успехи като треньор, но и го издигна до безспорното равнище на фактор, от когото в определени моменти зависеше дали ще има баскетбол във Варна или не.

 

Водил много битки, все в името на играта, а много от тях и в защита на баскетболната кауза на морската столица на България, Симеон Варчев се превърна с нарицателно за човек, който преследва неотклонно и докрай целите си. Не се отказа, независимо от трудностите и затова 33-те години, на практика почти целия си професионален път, които той посвети на играта в черноморския град, му дават абсолютното право да бъде наричан патриарх на варненския баскетбол.

 

Заради Варчев, неговата настойчивост, упоритост и на моменти дори неотстъпчивост, баскетболен клуб „Черно море“ не само че просъществува и премина през най-трудните години за българския спорт въобще. Но и стигна до 3 титли и спечели 4 пъти Купата на България под ръководството на Варчев.

 

По-малко известен за по-новите поколения баскетболисти и приятели на играта е периодът, в който Варчев беше национален треньор – от 1989-а до 1993-а.

 

Той наследи на поста Кирил Семов, който беше силно атакуван след осмото място на финалния кръг на Евробаскет 1989 в Загреб. Осми от осем участници – за високите критерии в и за българския баскетбол тогава това си беше пропуснат шанс. Най-вече заради гръмката победа над Югославия с 97:74 от квалификациите в Пазарджик през 1988 г. 

 

Картината донякъде се повтори и две години по-късно. В квалификациите, отново в Пазарджик, падна главата на друга световна сила – Гърция на Галис, Янакис и Фасулас отстъпи със 78:84, като отборът вече бе воден от Симеон Варчев.

 

На финалите в Рим нашите бяха в група „А“ заедно със съставите на Югославия, Полша и Испания. Прогнозите бяха, че с юославяните трудно ще мерим сили, както и с испанците, но надеждите бяха за победа срещу поляците. Именно „дружина полска“ обаче препъна българския отбор в първия мач в групата – 83:75.

 

Дойде най-силната продукция на нашия състав на това европейско – сблъсъкът с Испания, победата в който незаслужено бе отнета от българите. На полувремето тимът ни водеше с 8 точки (51-43), както и с точка по-малко от 20 секунди преди края на мача. Тогава реферите буквално се насилиха да дадат два наказателни удара на Вилакампа, който беше точен, оформи актива си на 32 т. и донесе инфарктния успех на иберийците. Последва резонна загуба в последния мач в групата – 68:89 от Югославия на Душан Ивкович с помощник Желко Обрадович, който същата година вече бе спечелил първата си Евролига – с „Партизан“ в Истанбул.

 

В групата за пето-осмо място дойде и мачът, който всъщност хвърли сянка върху българското участие в Рим – 83:110 срещу Гърция. Личеше, че комшиите искат да си върнат за загубата в Пазарджик и го направиха след 35 точки на Галис, 20 на Фасулас и 19 на Янакис.

 

В последния ден на шампионата след равенство в края на първото полувреме нционалите отстъпиха с 86:90 на Полша и завършиха последни в Топ 8 на Европа.

 

Основните впечатления от подхода на Варчев на шампионата бяха, че залагаше твърдо на най-добрите в този момент Георги Младенов, Георги Глушков, Иван Ценов, Спас Натов, Сашо Везенков и Любомир Амиорков. Значително по-малко играха Даниел Димитров и Роберт Гергов, а много малко Йордан Колев, върнал се след сериозна травма, Цветан Неделчев, Пламен Петров и доста младият тогава Ивайло Равуцов.

 

Преди началото на европейското все още не беше ясно, че това ще е последното голямо първенство на „плавите“ в пълния им блясък. Но още по средата на първенството словенецът Юре Здовц получи разпореждане от правителството на новообразуваната дъжава да напусне състава и той го стори. След титлата сърбинът Владе Дивац каза: „Ще дадем медала на Здовц, ние сме като братя“. Хърватите Тони Кукоч и Дино Раджа обаче не бяха никак разговорливи дори и със златните медали на врата. Дражен Петрович въобще не игра на това европейско, а в навечерието на следващото в Берлин през 1993 г. загина трагично при катастрофа. Но преди това хърватите (с Петрович!) вече бяха излезли на баскетболната карта, и то как - с достигането си до олимпийския финал в Барселона 1992, където очаквано паднаха с 30-ита точки от фамозния американски Дрийм тийм.

 

Така осмото място, за втори пореден път, отново бе прието критично и с незадоволство от спортната и баскетболна общественост у нас през 1991 г. По пътя към следващото европейско в Германия, което бе първото с 16 отбора (Европа имаше нова разширена политическа карта) Симеон Варчев отново бе начело на българския национален отбор. И отново постигна шумна победа в квалификациите – 75:69 срещу Русия в Ямбол. На финалите в Берлин националите записаха 3 загуби в групата и не продължиха участието си – 83:104 от Хърватия, 70:78 от Турция и 74:91 от Франция.

 

*авторът е пратеник на в. "Земеделско знаме" на шампионата в Рим.

 

Отборът на България за Рим 1991

4. Ивайло Равуцов

5. Цветан Неделчев

6. Йордан Колев

7. Роберт Гергов

8. Спас Натов

9. Пламен Петров

10. Иван Ценов

11. Сашо Везенков

12. Георги Младенов

13. Даниел Димитров

14. Георги Глушков

15. Любомир Амиорков

 

Резултати на Евробаскет 1991

Група „А“

България–Полша 75:83

Младенов 18, Ценов и Амиорков по 15, Глушков 12

Испания – България 94:93 (43-51)

Младенов 26, Ценов 23, Натов 12; Вилакампа 32, Сан Епифанио 16

България – Югославия 68:89

Младенов 15, Везенков 14, Амиорков 12 Дивац 20, Тони Кукоч и Раджа по 16

За 5-8 място

Гърция – България 110:83

Младенов 20, Ценов и Натов по 16, Везенков 12; Галис 35, Фасулас 20, Янакис 19

Полша – България 90:86

Амиорков 25, Младенов 22, Натов 12

Полуфинали

Франция – Югославия 76:97

Италия – Испания 93:90

Финал

Югославия – Италия 88:73

За 3-4 място

Франция – Испания 83:101


Тагове: Симеон Варчев, баскетбол, Николай Кръстев, Спринт